Да помогнем на Станислав да пребори рака

Здравейте, мили хора, казвам се Станислав Гроздев, на 29 години от София, имам прекрасно семейство, жена и син на 2 годинки.

Октомври 2023г постъпих в Токуда с оплаквания от болки в колената. След куп направени изследвания ме диагностицираха с Лимфом на Бъркит, обясниха ми, че това е най-агресивният подвид на лимфома и се смята за най-бързо растящият или най-агресивният вид рак.

В този момент целия свят ми се преобърна на 360 градуса. От Токуда ме прехвърлиха в Хематологията в Дървеница за да се започне незабавно лечение. Взеха ми костен мозък, направиха ми отново куп кръвни  изследвания и ме увериха, че те имат опита и познанията за да ми помогнат. След няколко дена се започнаха най - агресивните химиотерапии, няколко месеца по - късно вече ми бяха направени 3 химиотерапии, като след всяка имах и лумбални пункции  и 14 лъчетерапии на главата. Казаха ми, че костния мозък е влезнал в ремисия, а ликвора в частична ремисия. Тогава пред мен огря слънце и видях светлина в тунела, да ама не, няколко седмици по - късно (8.03) ме заболя кръста, веднага отидох в Хематологията и лекуващата ми докторка ме увери, че тези болки не са от болестта и ме препрати на невролог в Пирогов, там ме прегледаха и постъпих със съмнения за неврологичен проблем, взеха ми кръв, всичко беше наред, направиха ми скенер на главата и гръбнака и там беше наред, помолихме ги да ми бъде направен ЯМР (платен) но те отказаха и казаха, че не решаваме ние. Три дни по - късно ме изписаха с предтекст, че ми няма нищо и ще ми мине.

На другия ден болката в кръста беше толкова силна, че слизаше към краката и започнах да падам когато се наложеше да изкачвам стълби, приеха ме отново в Пирогов и за няколко дни стигнах до пълно обездвижване от кръста надолу.  Всички доктори вдигаха ръце и ми даваха болкоуспокояващи докато петък (15.03) най - после се решиха да ми направят ЯМР.  На следващия ден окончателните резултати бяха, че болестта се е настанила в гръбначния стълб и е засегнала нервните окончания от кръста надолу. На 18.03 организирахме прехвърляне с частна линейка към Хематологията. Два дни чакам отново на болкоуспокояващи докато не сформираха комисия и окончателно не казаха, че лечението ми трябва да се продължи в чужбина, защото в България са с ограничени ресурси, познания и лекарства.

Искрено Ви моля да отворите сърцата си и всеки да помогне с колкото може, за да продължа своята битка за живот!