Да помогнем на Теодора отново да ходи

Мили хора, познати и непознати, искам да ви разкажа историята на Теди - един от най-борбените хора, с които живота ме е срещал. Съдбата се отнесе адски нечестно към нея, тя не сломи глава през годините, но сега вече не може да се справи и има нужда от помощ. 

Моля ви, протегнете ръка на една майка, която мечтае да танцува със сина си на бала му, да прегърне съпруга си, но не за да я носи на ръце до леглото или банята, а да излязат на разходка заедно...

Тя наистина заслужава шанс и се моля да можем да ѝ го дадем. 

Историята на Теди е дълга и осеяна с много премеждия и изпитания. 

Когато е на 5год. ѝ откриват диабет тип1. Още от тогава на тази крехка възраст тя се сблъсква с болниците и липсата на нормално детство. Тя се прибираше под час за инжекцията инсулин, хранеше се под строга диета и винаги се съобразяваше със заболяването, докато ние бяхме едни безгрижни деца с щастливо детство. Тя не успя да усети какво е да си дете, грижеше се за себе си като възрастен и продължаваше устремено напред. 

Така през годините успя да стане „ приятел“ с Диабета и се опитваше да води колкото се може нормален начин на живот. 

Докато през 2004г., точно когато се подготвяше за завършването на гимназия и предстоящите кандидатстудентски изпити, Теди изведнъж загуби зрението на едното си око. Тогава ѝ откриха Множествената Склероза и вместо абитуриентските празненства и ходенето по изпити, Теди беше приета в болница за дълъг период. Това беше поредния шамар от съдбата, който тя трябваше да понесе...

Назначиха ѝ терапия на силни медикаменти, но въпреки това имаше пристъпи. Опитваше се да да ги овладее, но на моменти беше адски трудно.

През 2006г. неочаквано загуби брат си в катастрофа и стресът доведе до пристъп с дълъг период на лечение и много последствия за общото ѝ състояние...

Така минаха още години ...

През тези години, нейната детска любов Пламен беше винаги до нея. Нейната oпора и надежда...

През 2009г. щастието най-сетне кацна на нейното рамо и Теди забременя. Изкара цялата бременност на легло и в болница, но това не я сломи. Имаше доста критични моменти от бременността, но в началото на 8я месец с Пламен им се роди момченце. Габи беше 3 седмици в кувьоз и с опасност за живота, но се справи. И тримата станаха мечтаното щастливо семейство. 

Докато през 2015г не ѝ откриха рак на гърдата и шокът беше огромен. Отстраниха ѝ и двете гърди и мина през химио и лъчетерапия. Но тя не се предаде – бореше се в името на детенцето, обичта на съпруга си и всичките ѝ близки. И мина и през това изпитание. Само тя си знаеше с всички тези заболявания каква беше цената да остане на крака...

Докато през 2021г внезапно загуби баща си и това доведе до нов емоционален и физически срив. Теди получи тежък пристъп на МС и въпреки всичките лекарства, престой в различни болници и хилядите консултации с лекари, нейното състояние не се подобри. 

Тя в момента е само на легло, обездвижена почти изцяло, не може да се обслужва сама, а говорът ѝ е доста затруднен до степен, в която почти не се разбира какво казва. 

Съпругът ѝ Пламен се грижи за нея, детето също помага, но тя си мечта да успее да се изправи на крака или поне да успее да каже нещо отново. 

След поредната консултация има лъч надежда – терапия в Турция, която да облекчи и по възможност да подобри нейното състояние. Но след всички терапии, които сме провели в България, физиотерапии, специалисти и лекарства, не можем да се справим финансово. 

Има надежда, че състоянието й може да бъде подобрено, с вливания, изследвания и специализиран подход. 

Молим всеки, който може да помогне. Имаме нужда от вашите молитви за това младо, борбено момиче, което си мечтае за толкова обикновени за хората неща, да ходи и да говори.