Ново сърчице за бебе Амая

   Здравейте, мили хора!

   Искам да ви разкажа историята на малката, борбена Амая.

   Ще започна от деня на раждането й. Ден в който, както всички бащи, които чакат рожба, така и аз стоях пред болницата и чаках с нетърпение да се роди първородната ми дъщеричка. И чаках, и чаках…и чаках.

  Чаках часове наред, докато жена ми се обади да каже :"Имаше проблем при раждането”. Изпаднах в шок, не знаех къде се намирам. Попитах я: “Всичко наред ли е ?“ Тя ми отговори, че докато е раждала по естествен път, плодът е започнал да се мъчи и се е наложило раждането да бъде извършено секцио. Без повече информация 12 часа трябваше да чакаме, докато видим най-после Амая.

   Както всеки татко на дъщеря може да потвърди, това е най-хубавия ден в живота му. Изписаха ни след няколко дни и си я прибрахме.

  Изминаха 2 месеца и един ден жена ми усети, че Амая не диша добре, никак добре. Отидоха двете при личният лекар, който ги препратил към друг доктор, на който становището беше “бронхиолит”. От там със линейка ги закараха в Александровска болница, където през нощта са й направили рентген.

  От там установяват със ужас, че не белите дробове са засегнати а, сърцето. Сърцето се е уголемило. От там по спешност ги карат към Националната Кардиологична болница.

  Малко след пристигането им в болницата, жена ми се обади и каза:

”Амая е много зле, казаха да очакваме най-лошото”.

  Умът ми не можеше да го побере. Та нали буквално до вчера си играехме безгрижно и днес…:”Очаквайте най-лошото”.

  Но Амая оцеля, не се предаде малкия боец и след седмици терапия беше изписана. Поставената диагноза беше “Дилатативна кардиомиопатия. Високостепенна митрална инсуфициенция”.

   Лекуващият й кардиолог й изписа терапия с 5 вида лекарства и каза, че шансът да се подобри сърцето е нищожен. Мина се време и настъпи нашето мъниче да отиде на преглед, където същият кардиолог възкликна: ”Има подобрение във функцията на сърцето”.

   Човека не вярваше на очите си, беше на мнение, че въпреки тежката диагноза при добро балансирано хранене и ако не боледува прогнозите са оптимистични. (Но кое дете не боледува? Кое дете може да бъде вързано да стои постоянно вкъщи?)

   И тъй Амая си растеше и въпреки ниското си тегло,не се спираше от сутрин до вечер да тича,скача,пее и играе…докато не се случи бедата.

   На 12.02.2024г около 16:00ч Амая, докато си играеше, повърна и след това имаше отпадналост. Не се случваше за пръв път детето да повърне (кое дете не повръща) и ние си казахме, че може би е яла нещо, което е раздразнило коремчето й. Към 21:00ч отново повърна и това беше знак за нас, че нещо не е наред.Личеше си, че сърцебиенето се беше променило.

Веднага я закарахме във НКБ, където я приеха в интензивно отделение със съпругата ми и аз си тръгнах.

  Стана 02:00ч и съпругата ми ми написа: ”Амая е посиняла цялата и едвам диша,..тя умира”.

   Жена ми беше свидетел как детето се мъчи да си поеме дъх и стоеше до нея през цялата вечер. На сутринта ми се обади да отида да я прибера и като отидох я видях обляна в сълзи да стои пред болницата. Каза ми: ”Единственото, което може да направят лекарите е да я интубират, че сърчицето й се е увредило доста” и да очакваме най-лошото.

   От първия престой на Амая бях запомнил, че обадят ли ни се от болницата значи е на лошо…и така и стана.Телефона звънна по обяд и от там чухме думите: ”Елате в болницата, началникът на отделението иска да разговаря с вас”. Това е един от онези моменти в живота на човек, който не мога да обясня със думи. В очакване на най-лошото, се запътихме към болницата и като пристигнахме в кабинета със жена ми се хванахме за ръце. Погледна ни докторът и ни каза: ”Детето е в много тежко състояние, имате ли други деца? Шансът да оцелее е минимален, ще й сложим временен пейсмейкър, като единствен вариант…ако издържи операцията”.

   И въпреки всичките прогнози малкият борец издържа. Беше й сложен временен пейсмейкър, но като цяло сърцето беше силно увредено със пълен АВ блок, което ни обясниха, че те виждат за пръв път при пациент с тази диагноза.

   Малкият борец се бори цяла седмица и ето, че днес на 19.02.2024г й поставиха постоянен пейсмейкър, като сърцето остава силно увредено. Изпомпването на кръв към тялото не е в пълния си обем. Състоянието й само може да се влошава със всеки изминал ден, заради което остава за наблюдение в реанимация.

  С това лечението на малката Амая в България се изчерпва. Единственият шанс е трансплантация на ново сърчице.

   Амая оцеля въпреки всичките негативни прогнози, въпреки думите: “Очаквайте най-лошото”, Ние вярваме, че ще се случи чудо и ще успеем да й намерим ново сърце.

  Амая има нужда от вас мили хора, от вашата помощ за един нормален детски живот изпълнен с игри. Молим ви се от сърце за помощ да излекуваме дъщеричката ни.

  Бъдете здрави.Благодарим!