С любов за бездомните животни

За втори път подкрепяме Деси Стоянова – основател на фондация “Спаси ме”.  Деси ни спечели с безрезервната си отдаденост и любов към 150 кучета и котета, за които вече 8 години се грижи денонощно – тя и семейството й. Спасяват прегазени или захвърлени от стопаните си  бедстващи животинчета. С много търпение, помощ от семейството й и дарители, Деси успява да спаси, да излекува и обгрижи всичките опашати любимци. Най-щастлива е когато успее да им намери нов дом. За съжаление, в повечето случаи животинките остават да живея в приюта.

Как ще помогнем?

Деси и семейството й са закупили къща с голям двор, в който за животните са обособили топли къщички, навеси, заграждения и пространство за игра. Отново “Къщата на любовта”, както наричат мястото на Деси,  се нуждае от нашата помощ.

Деси споделя: ”Да имаш добро сърце е като да носиш раница с камъни. Тежи! Но цялата тази тежест, която носим през годините, олеква щом погледнем в очите на спасените. И така рана по рана, очи пълни с надежда, стигнахме до 150 постоянно пребиваващи животни, около които се върти целият ни живот.  Бавно, но сигурно се разрастваме, защото  бедстващи животни има навсякъде. 

Нуждаем се от изграждане на нова ограда с навес, на която да обособим две нови големи ограждения, защото в момента не можем да прибираме и спасяваме повече животни, а това ще обрече следващите бездомни,  които ще срещнем по пътя си.

Помагайки ни да изградим двете помещения, вие вече сте спасили живот.

„ЕДИН ПРОЦЕНТ ПРОМЯНА“ бяха до нас преди 2 години, когато с тяхна и ваша помощ реновирахме и разширихме 3 ограждения, като така създадохме сухи и чисти пространства за обитаване. Преди това теренът се наводняваше  след всеки дъжд и оставаше с месеци кален и пропит от влагата.“

За направата на две ограждения с плътна стена с бетонови блокчета, изграждане на дървен навес конструкция е необходима сумата от 17 940 лв.

Две истории, за това как грижата и любовта спасяват,  разказани ни от Деси:

ИСТОРИЯТА НА СВЕТЛЬО

Беше Светли понеделник началото на Светлата седмица, когато срещнахме Светльо. По обичай на този ден се размятат яйца, но вместо яйца – размятаха него. И го дърпаха, и го влачеха да го качат в една кола, а от устата му излизаше пяна, защото с всички сили се мъчеше да се върне в любимото дворче. Там обаче място за него вече нямаше. Той беше болен, а стопаните му казаха, че имали дете и ги е страх да не се зарази. Поискахме го, а те с радост ни го дадоха. 

Беше много стресиран и окаян! Мислех си, че е над 12 години и че ще си гледам още един дядо, докато му е писано да бъде с нас. Оказа се, че Светли не е дядо, а е много болен. Автоимунно заболяване е причината тялото му да откаже напълно. Тогава му обещах, че ще му покажа света извън високите огради в които бе живял досега, само да проходи. 

Разказах му за любовта и свободата. Той не беше чувал за тях и мечтаеше да ги вкуси гушнат в мен, неосъзнавайки, че вече беше обичан. Светли вече ходи сам, обичан е и е свободен! 

Едно куче, различни стопани!

ИСТОРИЯТА НА ИНЕС

Инес беше изхвърлена на магистралата и както можете да предположите, пометена от кола. Крачето й беше буквално откъснато от удара, а червеите дълбаеха останалото от него. Агонизираше. Беше загубила толкова кръв, че бяха нужни няколко кръвопреливания, за да я върнем към живота. 

Едва оцелея…Живя при нас години наред и когато спрях окончателно да мечтая за дом се появи нейната стопанка и я взе със себе си в Германия. Оттогава тя е принцеса!