Спаси живота на Иван Монев

Здравейте, добри хора!

През 2022 година светът ни рухна. Откриха образование в коремната кухина на мъжа ми и оттогава животът ни се превърна в поредица от болнични коридори, часове на тревога и безсънни нощи. Отидохме в София, в болница „Токуда“, където направиха колоноскопия и гастроскопия и установиха, че туморът не е в дебелото черво, а извън него. На 26 октомври последва спешна лапароскопска операция, тъй като туморът вече беше обхванал бъбрека. Лекарите успяха да премахнат само тумора и да запазят бъбрека. Също така поставиха стендове. Бяхме благодарни, но умората и страхът останаха с нас.

След около два месеца възстановяване, отидохме в Панагюрище, където му назначиха 21 лъчетерапии. Имахме надежда, сила и вяра, че нещата ще се оправят. Но година по-късно образуванието се появи отново. Започнаха химиотерапиите. Първата таргетна терапия продължи четири месеца. Надявахме се, но ядрено-магнитният резонанс показа прогрес. Смени се лечението, появи се нова надежда, но след още четири месеца резултатът беше същият – прогрес. Последва и трета терапия, но туморът продължи да расте.

Попитахме дали е възможна нова операция. Първият хирург ни препрати към лекаря, извършил първата интервенция. Той отказа повторна намеса. Туморът вече беше нараснал, обхващаше част от дебелото черво и бъбрека, беше близо до нерви и множество кръвоносни съдове. В България ни казаха, че такава операция не може да бъде извършена.

Не се предадохме. Потърсихме шанс в чужбина и се свързахме с клиники във Франция. Заминахме за преглед с надежда, че ще получим положителен отговор. Първоначално ни казаха, че ще опитат, но впоследствие се отказаха. Операцията беше прекалено рискова. Препоръчаха терапия, която може да намали тумора, но това лекарство не се използва и не се покрива от Здравната каса в България. Опитахме да го осигурим чрез болницата в Панагюрище срещу заплащане, но това, което се случи единствено беше да ни забавят 3 месеца без да могат да ни ги осигурят. 

Тогава се обърнахме към професор Николас Васос от Сдружението за борба със саркомите. Проведохме онлайн среща, която ни даде отново малко надежда. Лекарството можеше да бъде осигурено и прилагано в Гърция. Започнахме лечението там с всичките си сили и очаквания. Но след две терапии тялото на съпруга ми не успя да реагира по желания начин, рецепторите на тумора не отговориха и организмът му разви токсичен хепатит.

След това постъпи в болницата в Сливен, в отделението по гастроентерология, където лекуваха хепатита. Това бяха тежки дни. Тялото му беше изтощено, но духът му остана силен. През това време продължихме кореспонденцията с Гърция, с надеждата, че все още има решение.

Назначиха ни преглед на 29 септември. Никога няма да забравя този ден. След всички откази и разочарования, професорът в Атина каза ясно – няма друг изход освен операция. Това беше последната ни надежда.

Продадохме наследствената си земя, единственото, което ни беше останало. Направихме благотворителни кутии в нашия град и тогава се случи нещо, което ни върна вярата в хората. Толкова много хора се отзоваха. Познати и непознати, приятели и съседи. Всички помогнаха, както можеха. Благодарение на тях успяхме да съберем средствата за операцията.

На 7 октомври съпругът ми влезе в операционната. Интервенцията продължи дванадесет часа. Лекарите успяха да премахнат целия тумор – шест килограма. Заедно с него се наложи да отстранят бъбрека, да изрежат част от дебелото черво и да направят сложна реконструкция на всички засегнати кръвоносни съдове.

Операцията беше извършена в частната болница Athens Medical Centre, защото професорът, който се съгласи да я извърши, работи именно там. Благодарни сме на този човек за смелостта, професионализма и човечността му. Но престоят в частна болница е изключително скъп и за нас непосилен.

От 7 до 15 октомври разходите за болничния престой, лекарствата, консумативите, изследванията и скенерите вече възлизат на 45 000 евро.

Стигнахме до момент, в който всичките ни възможности са изчерпани. Продадохме всичко, което имахме, но сумата остава непосилна за нашето семейство.

Затова се обръщаме към всички добри хора с огромна молба – помогнете ни да продължим тази битка. Всеки лев, всяка споделена дума, всяка подкрепа означава надежда. Надежда за живот. Надежда за още време. Надежда да се върнем у дома заедно.