Всички заедно за Люби

Здравейте, добри хора!

Ние сме Васко, Ели и Любчо, и аз искам да ви разкажа за неговата и нашата борба да е тук, с нас! Всичко "официално " започна през 2016. След години заедно, със съпруга ми решихме, че е време да потърсим помощ за нашата мечта да има кого да обичаме, за кого да се грижим, кой да изпълва дните ни. Така съдбата ни срещна със Звезделина Лютфи - жената, без която нищо нямаше "да бъде", жената, която днес мога да нарека моя сестра, моя дъщеря дори.

Тя пое, както се оказа, по доста трудния път с нас, към малкото вързопче, което искахме да поемем в ръцете си. Обнадеждени от първия разговор с нея започнахме. Изследвания, тестове, клиники и ин витро опит след ин витро опит... Бяха дни на очакване, надежда и на много разочарование след първия и втория неуспешен опит...отново изследвания, лечения, подготовка на организма, търсене на причината защо не се случва.

И о, чудо, на третия път видяхме заветните две черти. Но радостта ни не бе задълго.

След тежка прееклампсия в началото на седмия месец от бременността, 20 дни борба за живот в интензивно отделение, светът ни отново рухна. Загубихме нашето така чакано съкровище. Дните и нощите бяха безкрайни. След две годишно възстановяване на здравето ми, направихме поредния опит. И да, успяхме! И този път, въоръжени с опита от предишни грешки мислехме, че всичко ще е наред. Но уви, не беше.

Поради лоши тонове на нашето неродено мъниче, постъпих в болница в 30та гестационна седмица. На петия ден, след спешно секцио, на бял свят се появи нашият малък голям герой. Любчо се роди едва 1.120 грама. Още от първия ден му бяха необходими високи дози кислород, за да оцелее. За съжаление, той прекара 99 дни в неонатология. 99 дни, през които чакахме така важното телефонно обаждане веднъж на ден, за да разберем как е. Десетки пъти ни казваха да се подготвяме за най-лошото. Но той оцеля! На пук на всички прогностики. Но лошите дни предстояха. След първата диагноза БПД, дойде и втората, по-страшна. Както се оказа в последствие, поради намаления кислород към мозъка, Люби щеше да има двигателни проблеми. Диагнозата бе Первентикуларна левкомалатоза. Започнахме рехабилитация веднага, щом си го прибрахме, която продължава и до днес. Всеки ден работим със специалисти, понякога и сутрин и следобед. Малкия ни герой се бори и труди неуморно да се възстанови, но за съжаление още не е проходил.

С него работи логопед, предстои ни започване и на водна рехабилитация. Но въпреки първоначалните лоши прогнози, на този етап можем да кажем, че той разбира всичко, с много упорит труд, всеки ден учи по нещо ново, казва думички, брои до пет, изпълнява и разбира всичко, което се случва около него. Усмивката никога не слиза от неговото личице, въпреки всички трудности, които преминава всеки ден. Основните ни проблеми са, че той направи квадрипареза. И ръчички и крачета са много стегнати. Не успява още да седне самостоятелно, не може и да проходи поради тази причина. Беше на няколко месеца, когато открихме епилепсия, която, слава Богу, успяхме да овладеем и вече не приема лекарства за нея. Наложи се операция на очичките в чужбина, която беше наложителна – и с нея се справи геройски. Днес, 2г. по-късно има голям напредък, но още сме много, много назад. Наскоро се свързахме с лекар в чужбина, който повече от 20 години прави проучвания в сферата на стволовите клетки.

Одобри ни за провеждане на курс, като се надяваме от сърце, тези вливания да помогнат на нашето слънчице да напредне и да има едно нормално детство. Професора каза, че колкото по-малко е детето, толкова по-голям шанс имаме стволовите клетки да подействат. Мечтата ни е да видим първите крачки на нашето чудо, да го видим да играе и да тича с приятели в парка. Готови сме да опитаме всичко за това. И вярваме, вярваме в доброто, вярваме в чудесата, защото нашето чудо го държим днес в ръцете си. Досега с всички лечения, операции и рехабилатиции се справяхме сами, но сумата необходима за стволовите клетки не е по силите ни.

Затова ви молим от сърце, мили хора. Помогнете на нашето слънчево момче да има нормално детство, помогнете на една майка и един баща, които са измолили рожбата си по възможно най-трудния начин да се усмихнат и да видят детето си на крака. Поклон пред всички добри хора, които протягат ръка на хора в нужда като нас.