Зов за помощ, подай ръка на Станимир отново да ходи

Здравейте, приятели, познати и непознати добри хора.

Казвам се Станимир Добрев на 29 години съм и искам да ви разкажа моята история!

Като малък обичах много спорта, мечтата ми беше да бъда футболист! Но живота реши да ме изпита едва 14-годишен.

На 06.05.2009 г., претърпях тежка автомобилна катастрофа,точно на Деня на храбростта и празника на Българската Армия! В един миг, получих травма на гръбначния мозък, която ме обездвижи от кръста надолу.

На 06.05 2009г, ме откараха в МБАЛ - гр. Добрич, където ми направиха изследвания, които установиха, че имам счупване на прешлени Th 8 и Th 9. Поради отсъствието на неврохирург в МБАЛ - гр. Добрич ме превозиха в МБАЛ „ Св. Ана ” - гр. Варна. Там ме пое д-р Харитонов с екипа си. След направените изследвания се реши да ми направят операция по спешност, след приключването на която казаха на семейството ми и мен, че гръбначният мозък не е засегнат и че още има проводимост! До самата оперативна интервенция имах усещания и контрол на тазовите резервоари. Като се събудих от операцията, вече чуствителността и усещанията ми бяха намалени.

На 09.05.2009 г. ми бе направена втората операция за поставяне на импланти за стабилизиране на гръбначния стълб и по-бързо възстановяване. За съжаление обаче излязох на инвалидна количка от болницата...

През всичките тези месеци вместо да се подобрявам, аз се влошавах.

Изпитвах дискомфорт след поставянето на имплантите и за това изпратихме епикризи и изследвания от образна диагностика - ЯМР на д-р Пилинков, който е неврохирург в МБАЛ Токуда - гр. София. В рамките на седмица получих отговор, че спешно трябва да тръгна за София. Новите изследвания в клиниката по неврохирургия показаха, че имплантите са поставени неправилно ( накриво ), което е довело до наранявания на гръбначният мозък. Последва трета операция за отстраняване на имплантите. След приключването й д-р Пилинков ни съобщи, че операцията е преминала успешно и че след премахването на имплантите гръбначния мозък е започнал да има проводимост и да функционира правилно. Отново ми препоръчаха усилена рехабилитация, която в последствие много ми помогна. С течение на времето част от усещанията ми се възстановиха, но за съжаление не напълно. Мога да се придвижвам благодарение на помощни средства. Така започнах с ежедневните ми тренировки и упорита рехабилитация, голямо търпение и превъзпитаване на духът ми и промяна в начина ми на живот. Всеки ден от тогава водя ежедневна борба с предизвикателствата, които ми поднася състоянието ми.

Въпреки, че съм прикован вече 14 години в инвалидна количка не съм се предал нито за миг. Не съм се отказал от мечтата си отново да ходя и водя нормален живот.Благодарение на напредъка в медицината, сега имам възможността да оздравея чрез иновативна експериментална хирургична интервенция, която ще ми направят в клиника по неврохирургия в Турция. За мое дълбоко съжаление, процедурата все още не се практикува в България.

Така разбрах за проф. Токташ, който има проучвания в тази сфера. Отидох при него с голяма надежда. Той разгледа всички образни изследвания и предложи експериментално лечение - трансфер на нерви около увредената част на гръбначния мозък. Каза, че в случай като моя няма какво друго да се опита и че няма гаранция за успех.

Но, разберете ме, аз съм длъжен да опитам. След операцията, ако нервите успеят да си направят път, резултат може да има след 6 месеца, може и след година. Това е така, защото те растат много бавно и се изисква време. Сумата, необходима за тази операция е 15 800 евро.

За съжаление моето семейство няма финансовата възможност да ми осигури лечението, за това съм принуден да моля за вашата помощ и да се уповавам на добрината на хората.

Добри хора, моля за помощта ви, защото без вас не бих успял да осъществя мечтата си отново да ходя и да водя нормален живот. Без вашата помощ не бих могъл да бъда отново щастлив. С едничката надежда и вяра в добрината на хората живея, да осъществя мечтата си отново да ходя, да работя, да си плащам данъците и осигуровките, да стана пълноценен член на обществото и най-важното, да създам семейство. и да зарадвам родителите си със внуци.

С благодарност и надежда, Станимир Добрев.