Изпитанията не спират, а болката е упорита...

Понякога нещата не се случват, както ни се иска. След повече от година и три месеца лечение и цялостен престой в Турция, се наложи да се приберем до България само за един ден, за да улесним процеса с издаването на нова медицинска виза.

Денят започна прекрасно, изпълнен с много красиви емоции, а завърши в 1 след полунощ в Спешен център на болница Пълмед в град Пловдив. Заради трите курса лъчетерапия, които бяха направени на Радост преди седмица радиолозите бяха споделили, че може да има временно затруднение с преглъщането и да усеща леко дразнене в гърлото. Случи се вчера, когато Радост пътуваше за България. Веднага писа и се консултира с онколожката, която води нейното лечение и тя изписа антибиотик. Понеже турският го няма в България взехме такъв от същата група и основна съставка, както при другия. Явно обаче подпомагащите съставки бяха различни и Радост не понесе някоя от тези съставки и започна да получава леко изтръпване на езика, ръката, почувства се много замаяна и отпаднала 🥺 Затова завършихме вечерта в болница Пълмед. Нежеланите реакции от антибиотика бяха овладени и Радост днес е добре...

Готова за път, за да се върне там, където повече от година принадлежи. На лечение в Турция. Остават още към 4000 лв да успеем днес да съберем във Фондация Павел Андреев. За да можем до утре, когато Радост влиза за петдневна химиотерапия да направим плащането от там ❣️ Продължаваме с Радост до края ❣️