Тази история не трябва да се повтори… Ала тя се повтаря. Моля ви, спасете ме – децата ми не бива да останат без майка!

Мили хора,

Цял живот нося тишината на една празнота в сърцето си – тази от липсата на майка. Бях само дете, когато тя си отиде, победена от рак на гърдата. Израснах с незададени въпроси, с недоизречени думи, с празни ръце, които нямаха чия ръка да държат в трудните моменти.

Обещах си, че когато един ден стана майка, ще направя всичко, за да не допусна моите деца да минат по същия път. Ще бъда до тях  винаги. Ще ги прегръщам, ще ги водя през живота. Ще бъда тяхната опора.

Но съдбата беше жестока. Днес съм на същото място, където беше майка ми  с диагноза рак на гърдата. Тялото ми вече е изтощено  след тежка операция, мъчителни терапии, болка, страх, безсъние… Но душата ми не иска да се предаде. Защото знам какво означава едно дете да остане без майка. Знам всяка рана, която това носи.

Не искам историята ми да се повтори. Не искам моите деца да живеят с липсата, с болката, с мълчанието.

Боря се. Всеки ден. Но възможностите ми се изчерпват. Остава още една стъпка в лечението ми  последна, решаваща. И точно за нея нямам сили. Нямам средства.

Моля ви ,помогнете ми да остана до децата си.

Да ги водя за ръка в живота. Да ги прегърна на първия им учебен ден. Да ги утеша, когато се сгушат до мен със сълзи. Да им кажа, че всичко ще бъде наред… защото мама е тук.

Всяка помощ, всяко споделяне, всяка добра дума или дарение  са шанс. Шанс за живот. Шанс за бъдеще.

От сърце благодаря на всеки, който се спира до думите ми и реши да застане до мен. Не прося съжаление. Прося шанс. Защото тази борба не е само моя, тя е за децата ми. За това никога да не знаят какво е да растеш без майка. ❤️