След 6-тата вливка

След 6-тата вливка се чувствам все още добре. Страничните ефекти са минимални, дори пренебрежими (някои неприятни, но търпими). Аз лично съм изненадана колко добре понасям химиотерапиите. И двамата с професора сме много доволни и както той каза "Машала!" :) Все още нямаме направен контолен ултразвук, но стойността на туморния маркер намалява.

Бебето също е добре и не спира да рита. Ще започнем по-чести прегледи, за да следим състоянието, които ще станат вероятно ежеседмични по някое време.

Извън темата за лечението и състоянието ми, искам да споделя малко лични впечатления. Няма как да сравняваме Български болници с такива в Турция, но все пак е забележително, колко добре се отнасят с пациентите. В България, на всяко посещение в КОЦ например, се налага на дълго и на широко да обяснявам, че съм бременна. В Турция, дори и медицински сестри, които виждам за първи път, са информирани за бременността ми, а мениджърката на сестрите дойде лично да се представи и да предложи помощ при нужда. За вливките се предлагат легла и кресла, като всяко от тях е в обособено пространство - стаичка със стъкла или така наречените кюбикалс. Тук нямам много наблюдения, но отваряйки се врата на стая в КОЦ, се показаха едни стари русенски легла със стари одеала (не твърдя че навсякъде е така). А в частна болница в София, видях едно общо помещение с много хора, както и голяма опашка от чакащи във фоайето. Разбира се, че това не е най-важното, но прави впечатление. В Турция, всяка вливка се определя според състоянието на пациента и кръвните резултати. В България нямам опит, но чувам, че някои пациенти не могат да станат от леглото след поредната химиотерапия, която е по схема, назначена в началото на лечението.

Към настоящия момент се радвам, че в България ми беше отказано лечение и съм безкрайно благодарна на всички дарители, които направиха лечението ми в Турция възможно!