Надежда за Боян

Нашата борба продължава…

Скъпи приятели, познати и непознати, хора с големи сърца, 
Преди месеци застанахме пред вас в най-страшния момент от живота ни и ви помолихме за помощ. Благодарение на вас Боян получи шанс да се лекува в Турция, премина през тежки курсове на химиотерапия, усложнения и трансплантация на костен мозък, която беше успешна - с 99.9% химеризъм.
 Вярвахме, че най-страшното е зад нас. Прибрахме се в България с мисълта, че кошмарът приключва и че ни очаква нов живот.

Но съдбата ни поднесе нов удар.
Само 20 дни след като се прибрахме, се появи подуване в тестисите. Надявахме се да е инфекция – нещо леко, нещо преходно. Както винаги се надявахме…
На 20.04 дойдохме на по ранен контролен преглед в Турция и чухме думата, от която най-много се страхувахме: РЕЦИДИВ.
Само 4 месеца след трансплантацията.

 Земята под краката ни отново се отвори.
 Нашето малко момче се бори вече от година. Преживя толкова болка, толкова процедури, толкова дни в болнични стаи вместо на детска площадка. 
А ние като родители отново трябва да намерим сили да се борим за него.

 В момента Боян е хоспитализиран отново в Anadolu Medical Center, където лекарите започнаха спешно нов курс на интензивно лечение с цел да се постигне отново ремисия.
 Но този път трябва да направим още повече, за да не се връща болестта отново.
 Пред нас стои нов, още по-тежък път:

– лечение с химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия, DLI терапия, лъчетерапия за постигане на ремисия
– CAR-T терапия – най-съвременното и много скъпо лечение за този тип левкемия.
–  втора трансплантация на костен мозък (стволови клетки)

Сумата е отново непосилна за нашето семейство.
 Затова отново заставаме пред вас – със сълзи, надежда и вяра.
Към всички, които сте до нас в това тежко изпитание.
Към всички, които дарихте, споделихте и се молихте за Боян.
Благодарение на вас той стигна дотук. Благодарение на вас той получи шанс да живее.
Днес отново имаме нужда от всички вас!

Помогнете ни да дадем на Боян шанс за живот!
Помогнете ни да стигнем до лечението, което може да го спаси!
Нашият малък герой отново се бори за живота си!

Благодарим ви от цялото си сърце, че сте с нас! 

============================================================================================================

Здравейте, казвам се Елисавета Андонова и съм майка на едно прекрасно малко момче Боян. Той е само на 2 години и 7 месеца, но вече води най-голямата битка в живота си  битката с тежката диагноза остра лимфобластна левкемия  B-клетъчна.

На 24 април денят ни започна обикновено с детски смях, игри и закачки с кака му, която е на почти пет. Никога няма да забравя тази вечер започна да повръща, и нищо не подсказваше колко дълбока ще бъде бездната, в която ще се озовем само дни по-късно.

След направени кръвни изследвания в лабораторията получих тревожно обаждане  нещо, което никога не ни се беше случвало. Повторният тест само потвърди страховитите резултати: левкоцити – 144, при норма между 5 и 15. В този момент в мен се настани паниката, но се опитах да остана силна за Боян, за другото ми дете, за семейството ни.

В спешното отделение в Бургас лекарите изразиха сериозни съмнения за хематологично заболяване. А после всичко се случи светкавично линейка до Варна, детско онко-хематологично отделение, множество тестове, биопсии, сълзи… и най-накрая, на 29 април, животът ни се раздели на преди и след потвърдена диагноза: остра лимфобластна левкемия.

Светът ни се срина. Аз рухнах. Мъжът ми… не можех да го позная. Родителите ни мълчаха, шокирани, отчаяни. Никой не беше готов за това. Как можеш да си готов, че детето ти, което до вчера е тичало по пижама из къщата, днес ще трябва да лежи в болнично легло и да се бори за живота си?

По препоръки на познати, които са преминали през подобни изпитания, решихме да потърсим най-доброто възможно лечение. Заминахме за Турция, където след нови изследвания диагнозата бе потвърдена. Започнахме лечение в специализирана болница в Истанбул. Лечението ще продължи поне 6 до 7 месеца с непрекъсната хоспитализация.

С помощта на родителите ни покрихме началото на терапията, но предстоят още много месеци, процедури, медикаменти и престой, които са непосилни за нас финансово. Никоя майка не би искала да моли, но когато става въпрос за живота на детето ти гордостта, егото, всичко отпада. Оставаш само с една мисъл  да спасиш сина си.

Затова се обръщам към вас  с надежда, с вяра и със сърце, което не спира да се моли помогнете ни да дадем шанс на Боян да оздравее.
Всяко дарение, всяка споделена дума, всяка молитва са светлина по пътя ни.

Благодаря ви от сърце,
Елисавета Андонова  една майка, която не се отказва