Надежда за Бояна 30.01.24г

“За къде си се забързала “ - бяха думите на лекаря ..

Иска ми се да споделя добра новина ,но съм тъжна от този факт.

Всички те посрещат усмихнати с отворени обятия докато не разберат , че ще опиташ да промениш живота си с трансплантация . Момента ,в който го кажеш и се започва с възклицания “Оо не ,ти за къде бързаш ,няма да стане така както си мислиш има още много много време , поне година трябва да си включена на хемодиализа”

На въпроса "защо", трудно се отговаря .

Объркващо и трудно става ,когато се бориш за нещо и същото време отсреща получаваш повече обезкуражаване отколкото насърчение от лекарите .  Посещаването на диализния център е наистина изтощаващо ,тежко , неприятно , подтискащо , но тези думи го правят още повече.

За периода от 3 седмици посетих 4 диализни центрове и не пожелавам на никого да знае и да усети атмосферата на това място . Единствения ми шанс и това ,което ми дава надежда и сили (които вече нямам) това да се промени  и да водя отново нормален живот е моята майка ,която ще бъде донор и екипът в клиниката в Истанбул .

Дарението на каквато и да е сума ще бъде от голямо значение за мен за да може да се извърши трансплантацията и състоянието ми да се подобри и да не ходя на хемодиализа.

ВЯРВАМ ВЪВ ВАС И ВАШАТА ДОБРОТА И ПОДКРЕПА.ПОЗДРАВИ ОТ МЕН БОЯНА С НАЙ ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ! 🙏🙏🙏