Помощ за Калоянчо

Моята, усмивка, моето слънчево момче. Още от първия си ден на тази земя, Калоянчо започна с борба за своя живот!

Калоянчо е недоносено бебе, което в първата си годинка се развиваше с леко забавяне, което при недоносените деца беше нормално. Имаше любопитни очи, голяма слънчева усмивка, имитираше и казваше няколко думички, но след прием на ноотропил всичко това изчезна. Отключиха се стереотипи, крясъци, блуждаещ и празен поглед, след което получихме и диагнозата атипичен Аутизъм. В последствие, отключи и Епилепсия, която за щастие, успяхме да овладеем с медикаменти.

По все възможни начини се опитвахме да преборим, това състояние, но така и не успяхме. Благодарение на хипербарната оксигенация, транскраниалната електро стимулация, безглутеновата и лактозна диета, успяхме да подобрим разбирането, концентрацията и да понамалим стереотипите.

Но Калоянчо си остава все още изцяло зависим от помощта на възрастен. Последната ми надежда, един ден момченцето ми да може само да се справя в ежедневието е терапия със стволови клетки в Нови Сат(Сърбия). Ежедневно чета за напредъка и успеха след вливки, при деца в неговото състояние.

Майчиното ми сърце вярва, че това, ще е чудото което, ще избави, детето ми от Аутизъма и един ден, ще чуя мечтаното от мен Мамо. Но без вашата подкрепа, няма да успея да помогна на детето си!

Обръщам се към всички вас и ви моля помогнете на детенцето ми да има своя шанс за самостоятелен живот, защото аз няма да мога завинаги да съм до него!!!