Спаси Стефан

ПОМОГНЕТЕ НИ ! ВМЕСТО ДА НИ ДАДАТ НАДЕЖДА, ТЕ НИ КАЗАХА, ЧЕ МУ ОСТАВА 1 МЕСЕЦ ЖИВОТ !

Здравейте, добри хора!

Надявам се на помощта ви да дадем шанс за живот на моя прекрасен мъж и най-добрия баща. Чакаме и си мечтаем за момента в който ще бъдем заедно у дома. Всяко дарение е от огромно значение за нас,независимо от неговата стойност.

Аз съм Венелина Илиева и искам да ви разкажа трагичната ситуация, в която попадна нашето семейство преди година и половина. Всичко започна с една обикновена бъбречна криза на моя съпруг и баща на децата ни.

Приеха го по спешност в УМБАЛ,, Света Марина,,гр.Варна.Там за наш ужас установиха,че има карцином на пикочния мехур и левия бъбрек не функционираше нормално.Поставиха нефростома и кошмара започна. Наложи се операция през месец февруари в гр.Пловдив.Беше отстранен бъбрека,уретрата и част от мехура.

Напранена беше 1курс химиотерапия.След нея започнаха силни болки и лекарите установиха рецидив в малък таз.След много консултации и търсене на точния екип от лекари попаднахме в Александровска болница в гр София. Последва втора тежка и дълга операция,за отстраняване на няколко органа.Възстанови се бързо,но в деня на изписването ни се перфорира дебелото черво.Започна дълго и безрезултатно лечение с венозни антибиотици,възпаления,треска,висока температура с месеци,поставяне няколко пъти на дренажи.

Точно на 30.12.24г.ми съобщиха ,след направен скенер,че има отново рецидив следствие на това ,че не е направена навреме химиотерапия.Попаднахме в омагьосан кръг-температурата не пада,а химия се прави при овладяно възпаление.

Прекарахме тежки коледни и новогодишни празници в болницата.Най-хубавото беше,че и двете ни деца бяха с нас.
В момента провеждаме консултации в Турция за лечение. Тук не ни дават надежда и по-лошото е да чуеш от лекар думите ,,Остава му един месец живот"

Въпреки всичко е губим надежда и се борим всеки ден .
Моля за вашата помощ и подкрепа в този труден момент.Всички спестявания ,които имахме се стопиха.Аз съм също в болницата вече 4месеца и не работя. Децата се справят сами(оцеляват благодарение на помощта на приятели и роднини)както финансово така и емоционално. Те са на 15и 17г.и не могат да работят,въпреки,че активно търсят начин да помагат .
Тук лечение не се провежда и е много спешно да се вземат мерки.

Благодаря ви за подадената ръка.