Бъдеще за Краси

Здравейте близки, приятели и хора с отворени сърца за помощ.

Казвам се Красимира. Към вас се обръщам с огромен зов за помощ. Когато човек е здрав и си мисли, че света е в краката му, не забелязваме дребните неща. Когато ни връхлети болест се радваме и на цъфналото цвете и на врабчето в локвата.

От 10 години се боря с болестта на Devik (вид на множествената склероза)- оптикомиелит. Ежегодно правя по няколко пристъпа придружени с лечение в болница с огромни дози кортикостероиди, като всяка година състоянието ми се влошава все повече и повече. В първите години пристъпите бяха по-редки, но сега зачестиха и се превърнаха в АД. Аз съм енергичен, позитивен човек, постоянно в движение, а сега съм толкова безпомощна и прикована на легло. Не можеш да се измиеш, облечеш, нахраниш, да се помръднеш в леглото или да отидеш до тоалетна. Ако не беше дъщеря ми с мен, щях да умра.

За това сега имам нужда от вашето състрадание и надежда. Тази безпомощност ме е отчаяла, защото в България няма лечение за болестта ми. Свързахме се с клиника Liv Hospital Istanbul в Турция, изпратихме документи и от там получихме оферта за изследвания и консултации, но сумата е непосилна за мен и моето семейство. След направа на изследванията има шанс да започна нов живот след провеждане на лечение със стволови клетки, което е дало добър резултат при други хора, с моята съдба.

За това се обръщам със зов за помощ към вас.

Няма значение с колко можете да ми помогнете, аз вярвам, че заедно ще успеем. Вярвам, че ще отворите сърцата си и ще ми помогнете да изживея пълноценно и достойно едни от най-хубавите години, които вярвам, че предстоят, защото имам две прекрасни внучета и те ми дават сили да продължавам да се боря.

Благодаря на всеки, който ще добави парченце от себе си, в убийствения пъзел, който животът ми е отредил.