Спаси живота на Мети

„Мамо… ще умра ли?“ Тези думи прорязаха сърцето ми така, както никой нож не би могъл...

Скъпи хора,
Пиша ви със сълзи в очите, с ръце, които треперят от безсилие, и с едничка надежда – да спася живота на детето си. Казвам се Диана и синът ми е само на 5 години. Мое слънчице, моето смело момче, което се усмихваше и искаше да играе..,а сега лежи в болнично легло, борейки се най-страшната диагноза – остра лимфобластна левкемия (В-клетъчен тип).                                        

На 21 октомври 2024 г. влязохме по спешност в болница „Св. Марина“ – Варна. Само три дни по-късно чух онова, което всяка майка се моли никога да не чуе. Светът ми се срина...

⚠️ Тежки усложнения, гъбични инфекции, критично състояние, менингит…реанимация. Не можех да го прегърна, не можех дори да го докосна без ръкавици. Само да го гледам – безпомощен, с очи, молещи за спасение.

След седмици борба – той оцеля. Но битката тепърва започваше. Гъбичките достигнаха белите дробове и небцето – предстои операция. Точно когато си мислех, че вече сме преминали най-тежкото…                                                    

На 3 юли 2025 г. – нов удар...По време на химиотерапия получи гърч. Отново интензивно. Отново апарати. Отново страх, който парализира. Отново въпрос: „Ще оцелее ли синът ми тази нощ?“                

Последната ни надежда е за лечение в Турция. Ще се направи миелограма, HLA  изследвания, химиотерапия и трансплантация . Според турските лекари, още преди последната терапия е било необходимо да се обмисли трансплантация, но поради различия в протоколите, в България е започнато с химиотерапия. Досегашните терапии значително са отслабили организма му и повишават риска от рецидив, поради което е изключително важно трансплантацията да бъде извършена спешно.                                        

Необходимата сума за лечение е непосилна за нашето семейство.Моля ви, дарете живот!Всеки ден е шанс. Всеки лев, всяко споделяне е надежда. Моля ви – помогнете ми да спася детето си!