Живот за мама Стаси и бебе

Адът се разтвори под краката ми, когато чух диагнозата РАК, но аз нямам право да се откажа, защото в мен расте живот – аз съм бременна.

Здравейте, добри хора! Дойде време и аз да напиша най-трудните думи досега. Време, в което за миг се превръщаш от дарител в нуждаещ се.

Всичко започна през есента на 2024, когато по време на преглед на бебчето (тогава втори месец бременност) споделих на лекарката си, че напипвам подутина. Щастието от бременността беше помрачено. След 3 месеца обикаляне по доктори, изследвания, лежане в болница, дойде диагнозата “рак”. През тези 3 месеца чувах само “трябва да се прекъсне бременността”, но никой не даваше аргументи. А как да прекъсна бременност без конкретна диагноза! В началото на Декември 2024, след направена биопсия, адът се разтвори под краката ми - не стига, че ракът се потвърди, а и се оказа възможно най–редкият и нелечим за момента. Едва около 30 човека в цял свят са диагностицирани с тази диагноза (плоскоклетъчен карцином на черен дроб). Дните започнаха да стават все по-дълги и трудни.

Регистрирах се в КОЦ, а там буквално ми отказаха лечение. Казаха “Избирай”! Все едно е лесно да избереш между живот за няколко години и да дадеш живот на едно малко същество, което ще е доживотна компания на братчето си (на 1 г и 7 м). Продължих да търся и да посещавам доктори - Турция, София. Диагнозата само се потвърждаваше, а аз съм вече в 5-ти месец.

Коледните празници се превърнаха в кошмар. Неизбежно минаваха мисли през главата ми как няма да заведа децата си на първото море и планина, няма да присъствам на първият им учебен ден, няма да ги видя като абитуриенти. Но дори и за миг не си помислих, че мога да убия нероденото си дете, за да поживея още няколко години. Не защото не искам да живея, а защото другото ми дете е по-важно от моя собствен живот. Знам, че много хора ще ме упрекнат, но и много хора ще ме разберат.

На 31 Декември 2024 дойде добрата новина и надеждата и вярата се върнаха в сърцето ми. След направени допълнителни изследвания, в Турция прецениха, че можем да започнем химиотерапия и то незабавно. Това ще помогне да запазя бременността до 7-ми месец, когато безопасно мога да родя, а после да се подложа на агресивна терапия. И ако все още ракът е ограничен до черният ми дроб, ще мислим дори за трансплантация, така че и аз да имам шанс да се излекувам.

Аз вярвам! Вярвам, че ще родя втората си рожба и че ще се излекувам! Ако вярвате и Вие, помогнете ми в тази трудна борба.