След 10-тата вливка

Днес ще започна с добрите, според мен, новини. След ужасните Коледни празници, когато се чувствах обезверена, сега настроението и емоциите ми са положителни. На път е да бъде спечелена най-важната битка във войната - да се роди второто ми дете. Дори и да подрани, заради химиотерапиите, се счита, че ще оцелее. При последната среща с професора, коментирахме резултатите от контролния ултразвук, който направихме. Резултата е добър и се вижда смаляване на образуванията в черния дроб. Терапията очевидно помага. Състоянието ми е все още завидно добро. Не знам как 40-килограмовото ми тяло (собствено тегло без бебето) успява да се справя с отровата, която влиза в кръвта ми. Има странични реакции, но са слаби. Биохимията на черният дроб е добра, а ПКК е достатъчно добра, за да не се налага кръвопреливане. С прекрасната ми гинеколожка поддържаме хемоглобина достатъчно висок, че дори успяваме и да го вдигаме леко. Нямам гадене или повръщане. Косата започна да ми капе преди около 4 седмици, но още не се налага да нося перука. Изпитвам силно изтощение и излизанията са уморителни. Понякога се появява и главоболие. Но с тези симптоми не си заслужава да се оплаквам от състоянието си :) С професора коментирахме нуждата от по-агресивна терапия за мен. Тъй като такава не се налага в момента, а и професора смята, че е добре да задържим раждането и да прилагаме химиотерапията до около началото на 9-ти месец, ще "стискам" докато мога или докато бебето не реши, че иска да излиза :) Поставили сме си висока цел, но и с гинеколожката ми говорихме за раждане по график. Дано се получи! В самото начало бях питала за трансплантация на черен дроб, но ми казаха, че съм метастазен пациент. Тогава не попитах за детайли, но когато изследванията бяха потретени в България, се оказа че пробата от биопсията е на метастаза. Това е лоша новина, тъй като предполага, че не само черният дроб е засегнат. В момента не знаем нито къде е първоизточника, нито на колко места има метастази. Но за мен беше достатъчно, че химиотерапия е позволена и можем да спасим живота на бебето. И тъй като рака е непредсказуем, аз лично се надявам и тумора и метастазите да са си в черния дроб - все пак там са над 30 образувания. А надеждата умира последна! За съжаление не мога да си спестя стреса и напрежението, но те са от битов характер. Иска ми се да си почивам и да имам спокойствие, но нямам. Новите собственици над мен правят ремонт в почивни дни и в интервала от 14:00 до 16:00. Бяха помолени, съвсем добронамерено, да правят ремонт само в позволените часови интервали, но уви ... А за капак на всичко, направиха и дупка в тавана ми. Позволиха си дори да пресрещат сестра ми с детето ми на улицата, докато аз съм на терапия в Турция, и да държат сметка за това, че съм викала полиция, както и други искания, които би следвало да се отправят към мен като домоуправител. Изпитвам безпокойство от това, че непознати за мен хора "дебнат" роднините ми по улицата. Иска ми се да не се притеснявам поне за битовизми, да не правя непредвидени ремонти и да не лишавам детето си от пространство за игра, защото всичко е разместено и прибрано, за да се оправят щети. А накрая ми се заявява, че адвокат ги е посъветвал да ме съдят, защото съм ги тормозила! Че от кога упражняването на граждански права се счита за тормоз?! Ще спра до тук, защото се напрягам ... Ще се опитам да се фокусирам върху лечението си и бременността, доколкото е възможно. Засега това са най-важните две неща, с които за щастие имаме добър резултат :) Отново изказвам благодарности на всички дарители! Всяка една стотинка е от значение и е от огромна помощ ❤️