Терапията продължава

Мили хора,

Днес пиша от болницата докато ми се прави поредната вливка.

Ще започна с това, че се чувствам добре, а тук сестрите и администрацията са прекрасни и за пореден път ме карат да се усмихвам. Всеки път се интересуват как съм и питат за бебето. Може би няма да излъжа, ако кажа, че няма сестра, която да не ме познава и да не ми помаха и/или изпрати въздушна целувка когато ме види, дори тя да не ме обслужва в конкретния ден. Същото се отнася и до администрацията в отделението по химиотерапия. Днес с тези прекрасни хора си показвахме снимки едни на други - някои на децата си, а други на племеници. Това в България рядко ще се случи, ако не и никога. Въпреки причината за посещението ми тук, аз идвам с желание и без неприятни чувства.

Относно лечението ми - това е четвъртата вливка след раждането (химио + имуно). Бяхме планували да направим пет скенер след нея, т.е. преди петата, но ще го отложим с една вливка и ще го направим в края на Август. Освен пет скенер ще направим и ЯМР, който може да направя и в България, ако там е по-евтин. Много вероятно е, след пет скенера, да ми се предложи да направим директна вливка към черния дроб.

За момента имам първоначална информация за цените на процедурите, които евентуално предстоят (ще ги опиша следващия път). Сумите не са малки, особено трансплантацията, която вярвам, че ще се случи в даден момент. Не, наличните средства няма да стигнат, но засега ми е спокойно.

Може би ще направя опит да прехвърля химио и имунотерапиите в България. Казвам може би, защото истината е, че ме е страх да го направя. Страх, защото ми остава по-малко от година живот с този черен дроб и не мога да си позволя експерименти. Не знам дали ще намеря лекар, който да рискува и да следва чужда схема. Не знам дали може да се промени лечение по средата, както е тук. Не знам дори дали срещите с онколог са на всяко посещение, както е тук, или след определените вливки се прави контрола.

За момента е важно, че се чувствам добре, че иследванията ми са добри (все още) и че нямам сериозни странични ефекти от терапията.

Ако ме видите на улицата, никога не бихте познали, че съм болна и на подобно лечение. Дори косата не ми е опадала все още. Винаги съм мислила, че съм със слаб имунитет, защото се разболявам веднага щом някой кихне покрай мен. Но тялото ми ме опроверга! Не знам как го прави, но се справя стоически. Не допуска (за момента) разсейки да се "настанят" в други органи. Дано му стигнат силите, на това 40-колограмово тяло, да продължава да се бори!

Благодаря орново за огромната подкрепа, която получавам от вас ❤️