Заедно за малката Софи

Здравейте, добри хора!

На 19.06.2023 г се роди най-сладкото и без проблем износено бебе София. За наше огромно съжаление, щастието от появата на нов член в семейството ни бе отнето още на следващият ден.

Вместо да можем да прегърнем бебчето си, с мъжа ми, бяхме извикани в неонатологията, за да ни съобщят, че детето е тежко болно. Представете си какво е чувството, да видиш за първи път детенцето си в кувьоз със стърчащи тръби и системи и да не знаеш какво се случва.

След тридневно и безрезултатно изследване и наливане с антибиотици София беше откарана с линейка в болница "Иван Митев", а аз останах сама в родилното без идея какво да очаквам. Четири часа след приема и минато ЯМР малката София имаше диагноза Невробластом на дясна надбъбречна жлеза с разсейки в черния дроб. Стомахът й беше започнал да нараства, до степен, която изглеждаше страшно, прехвърлиха ни в Пирогов за операция, но темпото, с което се издуваше беше видимо и бързо се отказаха да предприемат толкова животозастрашаваща интервенция. Едва на 10 дни Софи беше преместена в детското онкохематологично отделение на ИСУЛ, където ни посрещнаха с най-тежката присъда, че започват с химиотерапия и детето или ще я преживее, или ще умре. На втори ден от тридневнят курс бъбреците на София отказаха и ни върнаха по спешност в интензивното към болница" Иван Митев", за да се борят за живота и. Със съдействието на онколозите от ИСУЛ се довърши курсът химиотерапия там, докато състоянието й беше критично. Седмица по-късно се случи чудо и освен възстановяване на бъбречната функция, коремната обиколка спадна с 10 см.

Бях сигурна, че молитвите ни най-накрая бяха чути и на 18.07.2023 Софи беше изписана от интензивно отделение, а изследваният и бяха много обнадеждаващи - черният дроб беше изчистен от разсейките, а туморното образувание смалено на 50%, което даваше възможност за оперативно отстраняване, но такова не бе предприето, тъй като лекуващият ни лекар ни посъветва да изчакаме, понеже в някой случаи при бебета, невробластома, който се повлиява от химиотерапия може да изчезна от само себе си. След 3 месечна пауза на изчакване направихме нови изследвания и краткотрайната ни радост беше бързо помрачена, тъй като резултатите бяха крайно лоши - тумора уголемен и разсейки из целият черен дроб. След биопсия и проведени 5 нови курса химиотерапия за висок риск на 04/07/24 е извършена операция, при която тумора е отстранен. Следва курс на имунотерапия, след който забелязах, че лявото слепоочие и окото на Софи започват рязко и неестествено да се подуват, беше плашеща гледка.

Влязохме по спешност в Александровска болница за PET скенер. Това беше момента, в който целият ни свят се срина и тотално изгубихме надежда, че нещата могат да се оправят, защото скенера показа 5см Рецидив, засягащ окото, носът и устната лигавица. В момента Софи е с подута глава и око почти излизащо от орбитата. Състоянието е много тежко и въпреки всички усилия на лекарите, които повече от година се борят за живота и, и на които сме безкрайно благодарни, аз, като нейна майка съм длъжна да опитам всичко. Консултирахме се с една от най-добрите клиники в Лондон, която е тясно специализирана в лечението на деца с Невробластом и имаме надежда, че може би те ще могат да помогнат на детенцето ни.

Естествено това няма как да стане без Вашата помощ, защото сумата за нас е непосилна. Обръщам се към всички, които биха ни помогнали, като майка на едно болно дете, с призив и молба за помощ.
Благодаря ви!