Бъдеще за Недка

Миналата година през лятото тя откри случайно увеличен лимфен възел, който й поднесе едно от най-трудните изпитания-диагнозата Т-клетъчен лимфом. 

Лутахме се как да постъпим икъде да се лекува тя, не знаехме какви са възможните решения на казуса и благодарение на Медикал Караджъ имахме възможността да направим консултация за второ мнение в Болница Мемориал в Истанбул. Там попаднахме на чудесни специалисти, които изградиха план за лечението, който включваше вземане на материал от стволови клетки, тъй като костния мозък не беше засегнат; последващи шест курса химиотерапия и автоложна трансплантация на стволовите клетки след приключването на терапията. Тъй като майка ми е в пенсионна възраст(въпреки че продължава да работи след пенсионирането си), преценихме че нямаме финансова възможност да извършим цялото лечение там и получихме потвърждение , че може да направим химиотерапиите в България по същата схема и протокол на лечението. За останалата част  - трансплантацията на стволовите клетки получихме оферта от 27 000 евро. Към настоящия момент сме заплатили част от тази сума за процедурата по извличане на клетките. Шестте курса на химиотерапия са проведени, резултата от РЕТ скенера показва пълен имунен отговор. Всичко изглежда с чудесен завършек, но… 

Но сумата, която е нужна за автоложната трансплантация не й достига. За да може да завърши изцяло курса си на лечение са необходими още 8 000 евро, които са невъзможна цифра за един пенсионер. 

Извън медицинската и финансовата част, нека да кажа малко и за нея. Майка ми през целия си активен трудов живот е била клиничен лаборант в Поликлиника/ДКЦ Казанлък. Винаги е била в помощ на хора, борещи се с различни болести - било под формата на домашни посещения за изследвания, ако човека не може да се придвижи, било като подкрепа за разчитане на един или друг показател.. Отзивчива и смятам ценена от колегите си. След пенсионирането си продължи да работи като медицински работник - в момента, дори след изтичане на терапията, работи почасово като медицинска сестра в кабинета на семеен лекар. След като разбраха за диагнозата й, нейни колежки инициираха дарителска кампания, която доста помогна за събирането на част от парите, но кампанията се проведе само локално в рамките на гр. Казанлък и не успя да достигне до набирането на нужната сума. 

И аз като дъщеря, и тя като човек, който е медицински работник си даваме сметка че времето тече много бързо и губим възможността да блокираме изцяло риска от връщане на болестта. 

Затова се обръщаме с молба за помощ за оставащата част от сумата за трансплантацията - 8 000 евро. Разбираме, че кампаниите за средства за лечение са ежедневие, знаем че нейната възраст е ‘трудна’ от гледна точка на шанса за бързо набиране на лисващата част от сумата. Въпреки това, не сме загубили надеждата, че ще довършим лечението според препоръките на лекуващите я лекари.

 

Благодаря за възможността да достигнем до толкова много хора и се надявам, че има шанс сумата да бъде достигната!