Болката ѝ не спира.

Майка ми се бори за живота си. Болката ѝ не спира. А времето ни изтича.

Пиша тези редове със свито сърце и с една-единствена надежда – че някой, някъде ще чуе молбата ми и ще ни подаде ръка. Защото в този момент моята майка – най-светлият човек в живота ни – се намира в болница в Турция и води най-тежката битка в живота си.

Всичко започна с години болка, страдание и безкрайни опити да разберем какво наистина се случва с нея. В България не получихме ясен отговор, но състоянието ѝ ставаше все по-тежко. Затова заминахме – по спешност за Турция, с надежда.

В Турция тя беше приета веднага, започна диагностика и лечение. И тогава дойде потвърждението на най-страшното подозрение – Болест на Крон.

Но тази диагноза беше само началото на поредния кошмар. В кръвта ѝ откриха опасна бактерия, която допълнително разяжда силите ѝ. Болката ѝ е постоянна. Ден и нощ. Понякога дори не може да говори. Очите ѝ са пълни със сълзи, но се опитва да остане силна – заради нас, нейното семейство. А ние… ние просто се опитваме да не се разпаднем пред нея.

Лекарите казват, че вече няма време за изчакване. Състоянието ѝ се влошава и е наложителна спешна операция за ревизия на колостомата. Операцията е животоспасяваща. Без нея няма шанс.

Но сумата, която трябва да съберем, е непосилна за нашето семейство. И затова се обръщам към вас – хора, които може би никога не сме срещали, но които вярвам, че носят доброта в сърцето си, както и  приятели, близки и роднини.