Пълноценен живот за Румяна

Здравейте, Казвам се Румяна Димова от гр. Твърдица. На 50 години съм и имам увреждане изразяващо се в затруднено предвижване и слабост в горни и долни крайници, в следствие на две операции в областта на шийните прешлени. С диагноза атрофия на гръбначен мозък в областта на шийните прешлени.

Ходила съм при много известни неврохирурзи  в България, но всички са категорични, че с нищо не може да ми се помогне, не подлежа на операция, защото няма какво да се оперира и че с напредване на възрастта, ще се влошавам.

Ще ви споделя информация за историята и хода на здравословното ми състояние, за да придобиете някаква представа.  През 1990 г след, като родих синът ми се наложи да ме оперират във ВМА София, защото имах силни болки във врата и нарушение в походката. От операцията се установява, че съм имала киста и при отстраняване на образованието е увреден гръбначния мозък и са засегнати нервни окончания, които са причинили пълно обездвижване, пареза на лява ръка и загуба на чувствителност в горните крайници. 

След престой в болницата от няколко месеца и проведена рехабилитация, движенията в крайниците започват да се възстановяват, но въпреки това  състоянието в което ме изписват, не позволява сама да се грижа за себе си. С упорита рехабилитация в балнеосанаториуми  и помощ от близките ми, започнах  да влизам във форма и да се справям сама с много неща от ежедневието. 

През 2008г претърпях битова злополука, паднах вкъщи по стълбите и си ударих главата и оттогава нещо се промени към по-лошо. Направих скенер на главата и резултата беше добър. Не престанах да търся лекари и методи чрез, които може да ми се помогне. 

През 2009 г след консултация с неврохирург в болница Токуда ми беше предложено лечение с присаждане на стволови клетки, което би могло да подобри състоянието ми. Приех и след първото присаждане имаше добър ефект, но след втората процедура, която не се извърши в операционна зала, нещо не беше както трябва, дори започнаха проблеми с кръста и заради това се отказах. През 2011 г. в гр. Плевен след направен магнитен резонанс, доцент Росманов ме посъветва да ми направят операция на шийните прешлени, защото съм имала херния, която притиска нервни окончания и че тя е причина за проблемите ми. Направиха операцията и  ми поставиха пластина за стабилизация. Но вместо подобрение започна да се проявява слабост в ръцете ми и при някакво минимално натоварване се късаха сухожилия и мускулни влакна, от което силата на ръцете още намаля. Операцията е била излишна по думите на неврохирурзи, които потърсих след това.

Въпреки тези проблеми водех един по-независим и пълноценен начин на живот, но през 2021 година се разболях от ковид, който оказа доста негативно въздействие, като цяло на  състоянието ми. 

Попаднах на информация в интернет за Здравен информационен център в гр. София, в който канят специалисти от Турция и се провеждат безплатни консултации за хора, търсещи помощ. Точно там открих проф. д-р Ердал Карайоз, който се занимава с лечение на стволови клетки. След консултация с него бях одобрена за упоменатото лечение  и надеждата, която ми вдъхна ме обнадежди, че отново ще мога да водя достоен живот, да се грижа сама за себе си и да се чувствам пълноценна, защото наистина е лошо, че съм зависима и не мога да се справям с най-елементарните неща, съпътстващи ежедневието ми, като това да отида до тоалетна, да взема душ, да направя сама сутрешното си кафе, да отида на работа и  т. н.  Това за мен без чужда помощ е мисия невъзможна. И тази помощ я получавам основно от синът ми. Той е  моята опора в живота, винаги до мен, във всеки един момент. Подкрепя ме безусловно и ме насърчава да следвам своите мечти и цели! 

Общо взето това е, което исках да споделя с Вас.

Сумата за предложеното ми лечение не е по възможностите на семейството ми, затова се обръщам към Вас с молба за организирането на дарителска кампания, от която се нуждая!