Помогнете да спасим Слави

Понякога Господ ни напомня за времето и шанса, който ни предоставя...

Здавейте, мили хора!

Казвам се Слави Иванов на 44 години. Пиша Ви с надежда и молба за подкрепа!

Дойде моят ден, в който да разкажа за онова за което никой човек не иска дори да си помисли - коварна болест, която може да застигне всекиго. За съжаление, тя застигна мен, и моето семеейство, за което съм опора, съпруг и баща на две прекрасни деца.

СЛАБО КОХЕЗИВЕН КАРЦИНОМ НА СТОМАХА, ИЗГРАДЕН ОТ ПРЪСТЕНОВИДНИ КЛЕТКИ. ИХХ ВЕРИФИКАЦИЯ PanCK- положителен в тумурни клетки. Направена е биопсия на стомаха.

Всичко започна съвсем случайно, когато отидох на профилактичен преглед заради доброкачествен хемангиом на черен дроб. На прегледа при доктора, споменах, че от известно време усещам тъпа болка в корема. Лекарят предложи да се направи колоноскопия, за да се увери, че всичко е наред.

В деня на излседването нещо ме подсещаше, че може би не всичко е наред и споделих с лекарят една информация, кочто не обърнах внимание по- рано, а именно, че преди месец имах временен проблем със стомаха, който продължи около седмица. Лекарят реши, че е добре да се направи колоноскопия и гастроскопия, за да сме сигурни, че няма нищо притеснително.

И точно тогава се откриха малка язвичка, която при биопсията се оказа рак на стомаха...                                   

 Един от най- агресивните....

Веднага последваха нови посещение при онколози, хирурзи, кръвни, образна, лароскопски, за да се види разпространението.За огромно мое съжаление резултатите показаха, че има разсейки. 

Когато чух диагнозата, сякаш света спря. В един миг всичко, което имаш, се променя - мечтите, плановете, ежедневието...А най-боли мисълта дали ще можеш да останеш до семейството си.

На 12.11.2025г. се насочих към болница Анадолу в Турция, където да се направят всички необходими изследвания, за да се следи състоянието ми. В момента се налага да се направи спешна операция. След нея искат да продължи с тежка химиотерапия. Сумата, която трябва да се събера за предстоящето лечение, е 40 000 ЕUR, а времето е изключително кратко време.

Пиша това с голяма болка, отчаяние, но и огромна надежда. Вярвам, че всички, заедно можем да съберем средствата, които ще ми дадат шанс да живея. Децата са малки и имат нужда от мен. Аз трябва да се боря и да не се предавам.

Само вярвам, че нищо не е случайно - защото, ако не бях направили гастроскопията в онзи момент по- късно. Сега имам шанс, макар и труден, да се преборя.