Да спасим Ивето

Сигурна съм, че голяма част от хората, които виждат тази кампания в момента, ще бъдат изумени и сломени. Защото никой никога не е виждал Ивето паднала. Защото битката, която води с рака, е позната само на близките ѝ хора, а за всички, които я познават, тя остава неизвестна.

Беше точно преди 8 години. Помня този ден все едно беше вчера. Един преглед при гинеколог даде тежката присъда - рак на шийката на матката. Последваха конизации, тотална хистерактомия, но за съжаление лекарят, който я оперира взе решение да остави яйчниците, за да не претърпи силен хормонален срив. Това изигра лоша шега, защото след 4 години и 8 месеца, малко преди заветните 5 пълни години ремисия, ракът се върна с пълна сила, този път избрал дебелото черво.

Отново последва операция, химия, терапии, мъка и борба. Оцеля. И този път оцеля, въпреки тежките прогнози на лекарите. Продължи да прави химиотерапия един път в годината, като от 2-3 години, се появяват ракови клетки, но химията успява да ги изчисти. Ракът отиде в стомаха и в червата. Преди 6 месеца, след поредна терапия, нещата започнаха да се влошават.

Метастази плъзнаха по булото на стомаха и в момента притискат хранопровода ѝ, като вече не може да се храни. Лекарите в Турция дават надежда за промяна на ситуацията.

В България всички вдигнаха ръце, дори и в болничните отделения казват: "Вие вече не сте за тук. Не можем да помогнем"... А тя е само на 42. Тежко е да знаеш, че никой никъде не те иска. Ива е сама. Няма човек до себе си, няма живи родители, има само нас - нейните приятели. Борим се със зъби и нокти за живота ѝ, защото тя трябва да живее.

Познавам я от 16 години, в годините е помогнала не на един и двама човека. Част е от нашата организация "Предай Нататък", която ежемесечно помага на старчески домове в България и на хора с увреждания. И каква ирония... Човекът, който помага и се раздава за другите, сега има нужда от помощ. Призовавам всеки, на когото каузата проговори, да протегне ръка. Защото само заедно можем да спасим човешки живот.