Живот за Ани

Преди четири години бях от другата страна на битката. Преборих се за живота на най-свидното: дъщеря ми.Сега, четири години по-късно, ролите се смениха: аз съм на болничното легло.

След две несполучливи операции в България и диагноза злокачествен тумор без изгледи за благоприятен изход, започна тогавашната битка. Сведохме тогава възможностите за лечение до две: Германия и ампутация на крайник, или Турция /Аджибадем Маслак и професор Харзем/ и продължително лечение, но с възможност детето да бъде изцяло излекувано. Избрах Турция. Бях с нея през цялото време: лъчетарапия, операция, химиотерахия... Бях в същата тази болница и държах нейната ръчичка.

Сега, четири години по-късно, ролите се смениха: аз съм на болничното легло, а тя държи моята ръка и ми дава кураж. Зная, че тази болест може да бъде победена. Видях го с очите си. Злокачественият тумор, който ми откриха е вече отстранен, но ми предстоят терапии (химиотерапии, лъчетерапия и хормонална такава).

Готова съм да понеса тежкото лечение, но имам нужда от финансова помощ, за да се справя. Аз нямам право да се предавам. Трябва да живея, за да мога да съм полезна на дъщеря си, а на нея й предстои още една, надявам се последна, операция след няколко месеца. Но тази кампания е за мен. Вкичко по реда си.

С малки стъпки и малки победи се печелят големите битки: тези за живота! Благодаря на всички, които биха ми помогнали от сърце! Бъдете здрави!