Надежда за Боян

Здравейте, казвам се Елисавета Андонова и съм майка на едно прекрасно малко момче Боян. Той е само на 2 години и 7 месеца, но вече води най-голямата битка в живота си  битката с тежката диагноза остра лимфобластна левкемия  B-клетъчна.

На 24 април денят ни започна обикновено с детски смях, игри и закачки с кака му, която е на почти пет. Никога няма да забравя тази вечер започна да повръща, и нищо не подсказваше колко дълбока ще бъде бездната, в която ще се озовем само дни по-късно.

След направени кръвни изследвания в лабораторията получих тревожно обаждане  нещо, което никога не ни се беше случвало. Повторният тест само потвърди страховитите резултати: левкоцити – 144, при норма между 5 и 15. В този момент в мен се настани паниката, но се опитах да остана силна за Боян, за другото ми дете, за семейството ни.

В спешното отделение в Бургас лекарите изразиха сериозни съмнения за хематологично заболяване. А после всичко се случи светкавично линейка до Варна, детско онко-хематологично отделение, множество тестове, биопсии, сълзи… и най-накрая, на 29 април, животът ни се раздели на преди и след потвърдена диагноза: остра лимфобластна левкемия.

Светът ни се срина. Аз рухнах. Мъжът ми… не можех да го позная. Родителите ни мълчаха, шокирани, отчаяни. Никой не беше готов за това. Как можеш да си готов, че детето ти, което до вчера е тичало по пижама из къщата, днес ще трябва да лежи в болнично легло и да се бори за живота си?

По препоръки на познати, които са преминали през подобни изпитания, решихме да потърсим най-доброто възможно лечение. Заминахме за Турция, където след нови изследвания диагнозата бе потвърдена. Започнахме лечение в специализирана болница в Истанбул. Лечението ще продължи поне 6 до 7 месеца с непрекъсната хоспитализация.

С помощта на родителите ни покрихме началото на терапията, но предстоят още много месеци, процедури, медикаменти и престой, които са непосилни за нас финансово. Никоя майка не би искала да моли, но когато става въпрос за живота на детето ти гордостта, егото, всичко отпада. Оставаш само с една мисъл  да спасиш сина си.

Затова се обръщам към вас  с надежда, с вяра и със сърце, което не спира да се моли помогнете ни да дадем шанс на Боян да оздравее.
Всяко дарение, всяка споделена дума, всяка молитва са светлина по пътя ни.

Благодаря ви от сърце,
Елисавета Андонова  една майка, която не се отказва