ЗОВ ЗА ПОМОЩ

Здравейте! Аз съм Емил Иванов. Мъж на 42 години от град София. Понякога животът ни поднася изпитания, които са тежки както за самите нас-така и за нашите близки.

Имам медицинско състояние "Захарен диабет Тип 2", което получих преди пет години.

Тъй като осигуровките ми не бяха платени до преди около година, през този период не можах да се лекувам адекватно и със изнурителни усилия на близките ми и моята любима, успяхме да съберем малко средства, с които да платя осигуровките си преди година.

Но през времето, в което не бях осигурен ми предписаха инсулин, който се оказа несъвместим с моят организъм с течение на времето и започнах да изпитвам огромни затруднения със здравето си.

Тялото ми започна да се разранява навсякъде и зрението ми отслабваше, а аз бях неспособен да посетя лекар, защото нямах средствата за това, тъй като цената на всичко беше двойна поради липса на платени осигурителни вноски.

Една вечер, преди да заспя, почувствах силно омаломощаване придружено с главобол. След като се събудих на следващата сутрин, забелязах, че в зрението ми се бяха появили различни на вид, големина и тип тъмни петна.

Помислих си, че е нещо свързано с временно натоварване и въпреки това, посетих оптик, но всякакви опити за успех се провалиха и ми беше казано, че проблемът е много по-голям, отколкото се преполага.

С много усилия на близките ми и много извънреден труд, погасихме вноските по осигуровките ми и посетих очен лекар, минах изследвания от специалисти и се стигна до установяване на диагнозата ми, която е: "Диабетна ретинопатия с очни съдови изменения", коеъо означаваше, че очните ми окончания бяха започнали да променят генетиката си с увреждане, което все още може да доведе до пълно и трайно увреждане на зрението ми.

Малко след първото ми посещение при лекар, претърпях катастрофа с 80км/ч., откъдето дълго време изпитвах страх, тревожност и посттравматичен стрес, откъдето състоянието ми се влоши още повече. След още няколко прегледа се установи, че съм загубил зрението си на 97% и за дясното ми око има минимална надежда да се подобри, но ще е нужна интервенция, а лявото ми око мина интервенция, която е незавършена, поради липса на средства.

Ако не бъде извършена интервенция в размер на 1821 евро, шансът да загубя зрението си трайно е огромен. От много време съм в това състояние и получих голям ментален срив, както аз, така и близките ми, защото е покъртително за всички.

Не мога да бъда полезен за самия себе си, близките ми плачат всеки ден с часове, и картинката за хората около мен е потресаваща. Сумата не е голяма, но всички сме в много затруднено положение и не можем да си позволим елементарни средства за подпомагането ми.

Близките ми са в друга държава без да говорят език и без да имат средства за необходимата документация за ащ получаването на право на работа и са на прага на ментален и социален колапс.

Всички преминаваме заедно през това и мъката е огромна. Всеки ден е изпитание на моята воля и тази на близките ми.

Стресът ни изяжда както корозивна течност разяжда последните парчета надежда в съзнанията и сърцата ни. Надеждата ни е в хората с добри сърца, които имат желание да ни помогнат с каквато и да е стойност, защото всяка единица стойност е песъчинка надежда за подобряване на зрението ми.

Благодарим сърдечно на онези, които отделят от себе си за моето състояние, защото живеем в свят, в който обичта, емпатията и съпричастността ни едни към други, помага да намерим смисъл, щастие и мир в живота си!