Спешно помогнете.

‼️🥺ЗАДАВИХ СЕ ОТ ТИШИНА И СТРАХ. Виктор ме погледна… с онези огромни очи, пълни с болка, страх и въпроси, на които не мога да отговоря.
Ще умра ли, мамо? попита ме.
Как да му кажа, че ще живее, когато нямаме нужните средства за новото, още по-агресивно лечение?😌‼️

‼️ СПЕШЕН ЗОВ ЗА ПОМОЩ ‼️
ЖИВОТЪТ НА ВИКТОР ВИСИ НА КОСЪМ!
МОЛЯ ВИ, ПРОЧЕТЕТЕ ДО КРАЙ!
Приятели,
Пиша тези редове със сълзи в очите, с треперещи ръце и със сърце, което не спира да се къса… Аз съм майката на Виктор. И днес стоя пред вас като една съкрушена майка, чието дете отново е заплашено от смърт.
Виктор е на ръба.
Виктор е отчаян.
Виктор е уплашен както никога досега.
След години борба с коварната болест… след болка, химиотерапии, лъчетерапии и безброй болнични стени… болестта се върна. Безмилостна. По-жестока. По-силна.
РЕЦИДИВ. ПРОГРЕСИЯ.
Ново огнище на тумор – в ръката.
И разсейки в белите дробове, които отново растат.
Когато лекарят произнесе думите рецидив и прогресия, светът около мен спря. Задавих се от тишина и страх. Виктор ме погледна… с онези огромни очи, пълни с болка, страх и въпроси, на които не мога да отговоря.
Ще умра ли, мамо? попита ме.
Как да му кажа, че ще живее, когато нямаме нужните средства за новото, още по-агресивно лечение?
Как да му обещая бъдеще, когато утрешният ден зависи от една непосилна сума?
Няма време.
Няма средства.
И няма план Б.
Трябва да започне незабавна химиотерапия. Вече имаме проформа фактура за първия курс  четири дни ад, за който не знаем дали ще имаме възможност да платим. А колко ще следват след него  никой не смее да каже.
Още изследвания. Вероятна операция. Постоянен престой в чужбина. Сметките растат, но даренията – вече не идват.
Аз съм една майка, паднала на колене.
Моля ви  спасете детето ми.
Всеки един лев. Всяко споделяне. Всяка молитва. Всичко е живот за Виктор.
Нека тази борба не е била напразна.
Нека този невинен живот не угасне пред очите ми.
Моля ви… ПОМОГНЕТЕ НИ! 
    
Вярвам в доброто.
Вярвам във вас.
И вярвам, че заедно можем да спасим Виктор.