Живот за мама Люба

Лекарят: “Това лекарство е единственият ви шанс! Намерете го незабавно!”

Мили хора, ние сме Надя и Криси. Ще ви разкажем за борбата за живот на МАМА. Моля ви останете с нас, подайте ни ръка. През 2021 г. мама чу диагнозата “рак на маточната шийка с множество метастази”. Трябва да действаме БЪРЗО, защото времето не е страната на мама. Мама мина през редица лечения, но те не дадоха резултат.

Докторите казаха, че ЕДИНСТВЕНАТА й надежда е едно лекарство от САЩ. Сумата е НЕПОСИЛНА за нас.

Умоляваме ви, хора, отчаяни сме! МОЛИМ ВИ, помогнете на мама да живее!

Всички казват, че животът е миг. Звучи красиво, докато не се стане реалност и не се хванеш ръката на най-скъпия си човек, знаейки, че всеки миг може да е последен. Отчаяние, болка, ужас, страх са само думи, защото това, което изпитваме е много повече. Ние имаме любов, надежда и вярваме в доброто сърце на всеки. Мама ни отгледа, мен и сестра ми, сам самичка, грижеше се и за баба.

Винаги сме били ние четирите и се наложи да бъдем мъжки момичета, но сега сме безпомощни, скланяме глави и признаваме, че НЕ, не можем да се справим сами!

Скоро изгубихме баба, не искаме да изгубим и мама. Ще се борим до края да запазим семейството си. Всичко, което сме аз и сестра ми, дължим на нея. Ние сме три момичета, които неистово искат да прекарат още време заедно. Моля Ви, хора, помогнете семейството ни да остане цяло! Ние сме едно цяло и всичко има смисъл, когато сме заедно - в добро и в лошо, в здраве и болест. Силни сме, защото сме заедно. Имаме отчаяна нужда от помощ. Всеки ден шансът за живота на мама се изплъзва и сме безсилни, а на нея толкова много й се живее!

Мама е супергерой, дори след тежката диагноза тя не се отказа и не спря да вярва в доброто, да се бори. Цял живот сме разчитали на мама, а сега тя е изцяло разчита на нас и вас, хората, помогнете ни да й покажем, че доброто е част от нас, хората. Мама е несломима, добра, състрадателна, щедра, вдъхновяваща, а духът й и волята й са непоклатими. Откакто се разболя, всички мъки за тялото и духа си тя приема като изпитание и гледа напред, вярвайки. Мама никога не попита “Защо на мен?”. Тя смело мина през всичко - операции, химио- и лъчетерапии, и никога не спря да се бори. Борбата тя не води за себе си, а за нас – за мен и за сестра ми. Бори се, за да е майка още малко и да извърви следващите мигове от пътя на живота, редом до нас, да ни види булки и майки, както казва тя. Мама никога не спря да се развива, да учи, да работи, докато се бореше за живота си. Тя не престана да помага и да дарява на болни, на деца, на животни и да подкрепя всяка душица, имаща нужда от опора.