Да Подадем Ръка на Иван

Здравейте,
Казвам се Иван Атанасов, родом от град Пловдив. Студент съм в СУ и в свободното си време се занимавам със различни спортове включително планинарство и алпинизъм.

На 1 август трябваше да заминем двама човека към Алпите, но впоследствие моят приятел имаше финансови проблеми и замина 9 дена по-късно. Заминах сам и през тези 9 дена се подготвях за маршрутите, които бяхме намислили. Правя климатизация в Австрия на върхове около 3700-3800 метра и продължавам към Швейцария.

Инцидентът ми става на 8ми август на Пиз Бернина 4048 метра. Качвам се на върха и сядам да почивам и да заредя с храна. Губя съзнание и се събуждам 15 дена след това във Швейцарска болница, последното което помня е как съм на върха и се отпускам да си почина. Предполагам съм развил височинна болест и то без да усетя и много бързо. Джипиес устройството показва как съм се движил надолу в съвсем различна посока и в един момент все едно съм скочил от ръба и започвам да се пързалям 150 метра надолу в безсъзнание и падам свободно с главата надолу по сняг камъни и отвесна скала до пукнатина в леда, ето защо основните контузиите и нараняванията са ми в главата,мозъка и шийната област.

Много са факторите, но най-основният е моята глупост да бъда сам, да бъда необезопасен, да нямам каска в този момент, да съм бил дехидратиран. Състоянието ми е било изключително критично. Двама души, които се запознахме на върха виждат как падам и сигнализират на швейцарското псс, идва хеликоптер, взима ме и ме откарва към швейцарската болница в град Хур, където докторите се борят за моя живот, не е било сигурно дали ще ме спасят, но там са направили всичко по силите си и с голяма доза късмет не само ми спасяват живота, ами бих казал в момента съм в прилично състояние.

Престоят ми в болницата е от 8 август до 5 септември 2024г., след което съм транспортиран със самолет до България и с мен пътува личен медицински асистент. От София ме откарват с линейка до УМБАЛ „Свети Георги“ в град Пловдив, където прекарвам още няколко дена и накрая мама ме прибира вкъщи, където продължавам да се лекувам.
Впоследствие от Швейцария ми изпращат различни фактури. Една от хеликоптерната компания, която бе покрита от обществено осигурително дружество KVG. Самият престой в болницата се покрива от Европейската здравна карта. Все пак се изисква такса самоучастие в лечението, но тя е нещо от сорта на 1000 лева, които мога да платя. Последната такса е тази, за която е и тази кампания, а именно за личен медицински асистент по време на транспортирането ми. За жалост нито Европейската здравна карта, нито KVG покриват тази такса понеже е за транспортирането ми, а не за спешното ми лекуване. Тогава това бе единственият възможен метод да се върна в България и беше организиран от самата болница.

В момента пробвам чрез тази фондация и чрез общината чрез еднократна помощ да покрия тази такса. Състоянието ми към днешна дата е добре, имам посттравматична хидроцефалия, към момента неврохирургът ми в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ме съветва да се изчака понеже нямам тежки симптоми освен главоболие и ако не се оправи ситуацията ще ме оперират като ми поставят шънт за контролиране на невроспиналната течност, ЯМР показва, че счупванията по врата са зараснали, но все още не е напълно здрав и усещам болки.

Благодаря на всеки помогнал :)
Надявам се да се възстановя напълно