Да спасим живота на една млада майка Пами

Здравейте, мили хора,
обръщам се към вас с цялата си вяра и надежда, че добротата все още съществува.

Казвам се Памела, на 30 години съм и съм майка на едно прекрасно момченце на почти 3 годинки. Той е моят свят, моята вяра, надежда и сила да продължавам да се боря. Защото искам да живея.

Преди година и половина животът ми се преобърна. След тежка шестчасова операция на 14.06.2024 г. ми поставиха диагноза карцином на дебелото черво. Оттогава всеки ден е безмилостна борба – с болката, с отчаянието, с безсилието. Но аз не се отказвам. Не искам детето ми да расте без майка.

Минах през множество болници, химиотерапии и надежди, които се оказаха кратки. След поредица от ПЕТ скенери лекарите откриха нови метастази по лимфите. Поставиха ми стенд на жлъчните канали, за да се оттича жлъчната течност, но болката и слабостта продължават. Отслабнах драстично, трудно се храня, а болките в гърба и краката ме приковаваха в леглото.

След като научих, че и новите изследвания показват разсейки, решихме с моето семейство спешно да потърсим лечение в Турция. Посетих клиника в Истанбул, където ми назначиха нови изследвания, но се сблъсках и с човешка студенина. Не се отказах. Потърсих второ мнение в болница „Авицена“, където ме посрещнаха с човечност и внимание. Сега очаквам резултатите, които ще определят точната терапия, с надеждата, че именно тези специалисти ще ми помогнат да получа втори шанс за живот.

Моля ви, добри хора — помогнете ми да продължа борбата. Всеки лев, всяка молитва, всяка споделена дума на подкрепа значат свят за мен. Искам да живея, да гледам как моето дете расте, да го водя за първи път на училище, да го прегръщам всеки ден.