Кампанията е за превенцията.

Ежеседмично от платформата получавам отчети как върви кампанията за набиране на средства за издаване на 200 бройки от играта „Пътят на промяната“, посветена на пътната безопасност. Виждам, че до момента са дарили 13 души (12 са видими в платформата, 13-тият (моята сестра:) е направил дарение към сметката на нашето сдружение). Питам се - 13 много ли е или малко? Средствата, които са необходими, със сигурност не са много - 3600лв.

Но! Ето може би един интересен аспект, който трябва да се има предвид - отношението на хората към превенцията. Вкорененото ни чувство за вечност, което някак си ни кара да си мислим, че всичко, което се случва по нашите пътища, се случва някъде другъде. И че това някъде другаде е много, много далеч от самите нас.

Ще си позволя един цитат от Иван Ланджев във връзка с превенцията от книгата му „За неизбежната случайност“: „Да погледнем на проблема откъм рекламната му страна. Знаете ли кое е най-трудното нещо за продаване? Превенцията. Как да убедиш човек да вземе нещо, при положение че все още му няма нищо?“

Ще цитирам и свой текст, отново посветен на превенцията от книгата „Пътят на промяната“: „Тази мисъл в последно време не може и не може да ме напусне. Мисълта, че всичко, което се случва по пътищата, е било предотвратимо. Мисълта, че толкова много животи са могли да бъдат спасени. /…/ Чудя се как да накарам хората да разберат, че някои техни действия или бездействия могат да имат фатални последици. Как да разберат, че е толкова важно да сме отговорни, загрижени, загрижени един за друг. Превенцията е нещо, което трябва да се случва непрекъснато, всеки един ден, всеки един момент.“

Сигурна съм, че всеки може да помогне. Да, ... всеки може.