Новини от Турция

Здравейте, добри хора! С цялата мъка и надежда, стаени в майчиното ми сърце, ви моля – помогнете на детенцето ми Никол да оживее! Казвам се Ирина и съм майка на 8-годишното ни момиченце Никол. До скоро животът на семейство ни беше спокоен и съвсем обикновен, очаквахме лятната ваканция, която щяхме да прекарваме заедно в игри и разходки с Никол и нейното братче на 7 месеца. Никога не съм допускала, че животът ни може да се преобърне само за един миг. За нас това се случи на 20-ти май, когато чухме лекарите да изричат страшните думи: „злокачествен тумор”. Всичко започна през декември, когато забелязахме близо до ключицата на Никол една подутина като топче. Изплашихме се и незабавно посетихме онкологичен хирург. След обстойни прегледи и изследвания в Хасково и София, лекарите ни успокоиха, че не е опасно и може да се оперира само ако пречи на детето. Въпреки успокоенията на лекарите, не спирахме да се притеснявахме. Образуванието започна да нараства и в последствие да я боли. Отидохме при специалисти в Пловдив. Там се усъмниха,че може би е злокачествено. След дълга операция и резултати от биопсията, ни съобщиха, че е злокачествен тумор, който се намира под гръдния кош и мишницата и стига чак до белия дроб. При първа възможност заминахме за Турция, но там лекарите се съмняват,че диагнозата, поставена в България е погрешна- съмняват се че е Сарком на меките тъкани. Правят всички изследвания наново, но тъй като туморът бързо нараства и през него минава голям кръвоносен съд, започва лечение с химио и лъче терапии. А след това ще се извърши операция. Всичко, което преживяваме през последните две седмици е шок, ужас и кошмар, от който безуспешно се опитваме да се събудим. Всеки ден плача, не мога да се храня и да пия вода,не мога да преглъщам от тази болезнена буца в гърлото. Мисълта за това, което ни предстои, пронизва тялото ми с мъка всеки ден. Събуждам се нощем и лошите мислите прогонват съня до сутринта. Николче има дълга и красива косичка. Започнах да й разказвам как при някои дечица, които се лекуват, пада косичката, че ако трябва ще я подстрижем и ще направим перука от нейната коса. А тя плаче и пита: как така? Как един родител да подготви детето си за този труден път, като самия той не знае как ще издържи? Вярваме и се молим всеки ден, че ще преборим болестта. Николче пак ще си играе с приятелчета, ще рисува и ще спортува. Пак ще се усмихва и ще мечтае и всички ще се приберем живи и здрави удома. Единствената надежда Никол да бъде отново здрава ни дават лекари от клиниката в Турция, но лечението там е немислимо скъпо, сумите са огромни и непосилни за нашето семейство. Затова се обръщаме към всички вас с надеждата, че ще бъдете ангелите, от които Никол се нуждае, за да премине през този труден път. Моля ви, не ни оставяйте сами в борбата!