Да подадем ръка на Валентин

Здравейте мили и добри хора! Поемете протегнатата ни за помощ ръка!

Ние сме щастливо семейство - мама, тати Валентин на 38 г., Ани на 6 г., и домашният ни любимец Голди. Очаквахме през месец януари и друго огромно щастие - втората си рожба. Но животът ни се промени изведнъж! Съпругът ми започна да изпитва силни болки в кръста. Болките бяха нетърпими, приковаващи го за дълго в леглото. Не можеше да изпълнява ежедневните си дейности и това още повече го натъжаваше. Той е много силен, находчив, всеотдаен към семейството си и това че, физическата болка вземаше силите му силно го демотивираше и отчайваше. Отслабна с 20кг. Извървяхме сложен и дълъг път по доктори и кабинети. Правихме редица скъпоструващи изследвания. Предположенията бяха за Лимфом, но непотвърдени. В навечерието на Коледа беше в болница, където му направиха биопсия на лимфен възел. Очаквахме резултата със свити сърца и надежда.

На 01.01.25 г. се роди и нашата втора рожба - Вяра. Тежкото здравословно състояние на съпругът ми, силните болки които изпитваше не му позволяваха да се включи така както силно желаеше в грижите за новоредоното ни бебче. Благодарни сме на всички наши близки които са неотлъчно до нас и са нашата опора. 

Резултатът от биопсията не показа становище. Болката изцеждаше мъжа ми - без диагноза, без лечение. Само силните обезболяващи, които приемаше месеци наред, притъпяваха донякъде болките му.

Във всеки един момент търсехме решения. Решихме да отиде в Турция. В болница Memorial в Истанбул му направиха подробни кръвни изследвания, 5CT скенер и му взеха биопсия от лимфен възел. След 2 седмици получихме диагнозата - Хистиоцитоза на Лангерхансови клетки. Много рядко заболяване, което имитира симптомите на Лимфом, но не е Лимфом. Белите кръвни клетки, чието призвание е да защитават организма от инфекции и болести, мигрират в други органи и системи и нанасят поражения. При него са нанесли поражения в кости, лимфни възли, далак и черен дроб.

Лекарите дават напълно благоприятна прогноза. Според тях Валентин ще се излекува напълно, ще е жив и здрав и ще се радва още дълги години на децата и семейството си.Но затова е необходимо продължително скъпоструващо лечение ,което е непосилно за нас.В продължение на една година 5 дни всеки месец той трябва да ходи в клиниката, където да се провежда лечението под формата на вливания – химиотерапия и редица изследвания и контроли.Първите изследвания,които предстоят да се направят са ЯМР на мозък, биопсия на костен мозък и хормонални изследвания. 

Моят съпруг е опората на нашето семейство. Рамо на което винаги да се облегна. Най-честният, отговорен човек. Човек с голямо сърце и голяма усмивка.

Малката ни дъщеря пак пита :

     - Тате, кога ще ме качиш пак на конче? Защо не ядеш, много си слабичък!

Моля Ви, помогнете ни, баща й да оздравее и отново да бъдем щастливо семейство!