Новината, която никой от нас не искаше да види

Здравейте, приятели,

Преди седмица, Ива загуби в тежката битка. Повярвайте ми, тази битка беше тежка и неравностойна. Битка, която само ние, най-близките ѝ приятели, имахме участта да наблюдаваме изкъсо. Повярвайте ми, тази битка не е за всеки. Ожесточена, настървена битка за живот. Травмираща, смазваща психиката битка. Това, което видяхме през последните 8 месеца на Ивето, я качва там при светците. 

Вярвам, че Ива вече е свободна. Може да отиде до всяко едно кътче на планетата. Да усети морския бриз, да се полюбува на езерото Комо, да изпие едно вино в онзи бар в Амстердам, да тича до всеки един от офисите на Интелект с онзи плам, с който го правеше години наред. Да се усмихне на изгрева, да помечтае с бризер в ръка на брега на созополския плаж, да прегърне всеки един от нас и да каже: “споко, ще се справим”. 
Знам, че искаше да благодари на всеки от вас, който дари и ѝ подари 270 дни живот. Дълбок поклон към всички вас, приятели! Нека в дните ви има само безоблачно щастие и сълзи от радост! Благословени да сте!

-----

Ива обичаше голямото синьо. И всеки път в моменти на тъга и на огромно щастие, слушаше една и съща песен. Нека си спомним за нея днес и да изпълним душата си с мир и цвят. Тя това искаше - всички ние да сме усмихнати.

И да не я забравяме.