Здравейте Аа съм Деси – майката на Мелани с АУТИЗЪМ – един голям боец, преживяла толкова много за крехката си възраст!!!
Искам да ви разкажа за Мелани. Едно слънчево дете вече на 11 години и половина, което озари живота ми. Тя се роди здраво, усмихнато и любвеобвилно бебе без никакви здравословни проблеми. Усмихвайки се казваше по бебешки „баба“ – защото тя я гледаше за да аз да работя.
Като всяко бебече тя показваше къде е лампата, как кашля баба и т.н. Тази идилия приключи с поставянето на ваксината на 1 година и 1 месец. За около 4 дни дететото спря да отразява всичко наоколо, целия заобикалящ я свят и мен включително! Промени от днес за утре целия си досегашен живот, хранителните предпочитания и навици, съня изчезна. Всичко, което познавах в дететото си го нямаше вече, просто изчезна. Тя беше там срещу мен тялом, но духом я нямаше. Имаше само един безизразен поглед.
Трудностите започнаха от този ден нататък. Когато се разхождахме трябваше да спазваме определен маршрут, когато някой я закачаше или просто я поглеждаше тя се разстройваше много. Игрите й станаха много стереотипни и странни за околните, например взимаше една количка обръщаше я с колелцата нагоре и започваше да ги върти и да ги наблюдава с часове, подреждаше играчки и фигурки по нейн си начин, по големина, цветово и никой не биваше да променя направеното. Говор липсваше и нищо не се променяше въпреки ежедневните занимания у дома. Успокоявах се с факта, че баща й е проговорил късно и тя най-вероятно просто прилича на него. Бях и от хората „На мен не може да ми се случи!“
След 7 месеца чакане за час при специалист чух и първата диагноза, когато Мелани беше на 2 год и 7 месеца. Това ме смаза психически. Бях планирала бъдещето ни докато тя отиде в Университет, но уви всичко рухна за един миг. Всичко това промени окончателно целия ни живот. Опитвахме много терапии през годините и единствено АБА и ерготерапията дадоха резултат. Мелани има проблеми със социалното общуване, хиперактивна е понякога в непоносима степен, говори съвсем малко, има силно изразена апраксия, която затруднява говора й още повече, и огромни сензорни дефицити. Изпадаше в ужас дори от пускането на сешоара, прахосмукачката, абсорбарота, шума на вълните в морето или вятъра. Не даваше да я докосваме или искаше да го правим много силово. Почти 2 години ходеше с тежко елече, за да може да контролираме хиперактивността й и проприоцепцията. Съня – това важно нещо за всяка нервна система – липсваше като цяло в периода от 2 до 5 и половина год. Бодували сме месеци...години...спеше по 1-2 ч нощем. Тогава все още ходех на работа и всичко ставаше все по трудно. Мелани освен боец е и творец. Рисува много и много добре, и обича да го прави. Това на този етап я връща в реалността и я държи будна в нашия свят. Около година след диагнозата всичко ескалира и с баща й се разделихме. Това промени всичко и стана още по-трудно. Мисията ми като майка на Мелани е да подобря състоянието й до степен да бъде самостоятелен индивид когато порасне, да се радва на живота!
Това е най-големия ми страх „Какво ще стане с нея когато мен вече ме няма?“ Може би това се пита всеки родител на дете с увреждане и за всеки страха е огромен. Тя има само мен! От 2018 год. Работя от вкъщи с плаващо работно време и много сложен режим. Тичане по терапии, центрове, логопеди съчетани с работа е доста сложно нещо. 24/7 с Мелани заедно – смеем се, плачем, неспим, возим се и всичко правим заедно. От около 7 години тя е на специален хранителен режим, който също е особено и скъпо нещо, но всички у дома свикнахме – Без Глутен, Захар, Казейн(млечни) и Соя. Трудно, но не и невъзможно. Успявам да наредя нещата финансово, но терапии като Стволови клетки, не бих могла да направя на този етап. Очаквахме финансова помощ от роднините на Мелани, които в последствие се отказаха. Разбира се всеки има право на мнение дали да я подкрепи или не. През последните 2-3 години детето напредно много и знам, че всякакви по сериозни терапии биха й помогнали – вярвам в Стволовите клетки и силата им да възстановят Мелани до голяма степен.
Проучих всичко по темата за Стволовите клетки, комуникирах с много родители и тук в България и извън нея. Най-голям % успеваемост при вливането на стволови клетки има в Панама, Мексико и Украйна. Нашата цел е Украйна. Направихме вливане в Украйна, но за следващо такова финансите не са достатъчни. Започнахме венозни хелации при доктор Акнтонучи също август 2023 год и детето започна да се успокоява. Кризите постепенно започнаха да намаляват, но разхода на месец е непосилен!!! А трябва да продължим – трябва да опитам да помогна на детето си да има по добър живот, не живот в клетката на АУТИЗМА! Вярвам, че ще успеем! Изпитвах ужас да напиша този текст публично, но в името на Мелани го направих. Ще съм благодарна на всеки отзовал се и ще се моля това, което се случи на Мелани да не спохожда никой друг НИКОГА!
The PavelAndreev.ORG platform has clearly outlined rules for paying out the donated funds for medical campaigns. They guarantee that all the funds will be used for the respective treatment and related costs. All documents used for payment can be found in the News section.
6 easy ways to make your donation - bank card, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut, IBAN.
In the News section you will find information from the initiators of the campaigns.
PavelAndreev.ORG is the safest platform to organize your next campaign.