Живот за Ева

Здравейте, казвам се Евдокия, майка на две малки дечица, и искам да живея!

Обръщам се към Вас с надежда и молба за помощ. Последните няколко месеца се превърнаха в Ад за мен и моето семейство. Всичко започна в една петъчна вечер с лека болка в главата и продължителна отпадналост. Така през уикенда обиколих всички спешни кабинети, в които се твърдеше, че съм клинично здрава. В понеделник, на 25-ти март, личният ми лекар ме прати на скенер и това беше преломния момент.

Съобщиха ми най-страшната новина - изключително агресивен, 6 сантиметров, злокачествен тумор в мозъка.

Моментално бях приета в УМБАЛ „Свети Георги“, като на 27-ми март ме оперираха за първи път, с надеждата, че това ще е напълно достатъчно. Животът ми обаче бе поставен на карта, като на 28-ми март изпаднах в кома и единствено навременната реакция на докторите, както и последвалата операция за премахване на част от черепната кост и освобождаване на налягането в мозъка, спасяват живота ми.

В следващите седмици едвам започнах да се възстановявам, защото след интервенциите съм с пареза на десните крайници и затруднен говор. Малкото моменти, в които можех отново да прегърна двете си деца, ми даваха сила и надежда. Благодаря много и на мъжа си Румен, който в нито един миг не ни остави и се грижи напълно сам за мен, сина ни Виктор на 7 г. и дъщеричката ни Божидара която е почти на 2 годинки. Радостта ми обаче бе краткотрайна, защото след поредните изследвания ми на 15-ти май ми съобщиха, че въпреки премахнатата малка част от тумора към този момент същият се е увеличил. След като съпругът ми обиколи половината болници в България стана ясно, че единственото място, което ми дава шанс за успешна черепно-мозъчна операция с пълно отстраняване на тумора и единствен шанс за живот е в Турция в град Истанбул.

Становището на турските лекари е, че единствено след отстраняване на тумора в най-голяма степен може да се премине към следващ етап - химио и лъчетерапия. Сърцето ми е свито от страх и отчаяние. Когато гледам децата си, очите ми се пълнят със сълзи. Всеки миг с тях е безценен, но ме преследва мисълта, че може да не ги видя как растат, как правят първите си стъпки в училище, как се радват на своите постижения.

Средствата за необходимото лечение са непосилни за моето семейство. Всеки дарен лев е лъч надежда за мен, шанс да видя как децата ми растат, да се радвам на техните усмивки и да бъда част от живота им. Моля ви, помогнете ми да си върна нормалния живот. Вашата помощ ще ми даде възможност да продължа да се боря и да живея. Вашата подкрепа е шанс за мен да продължа да бъда майка, да се радвам на всеки миг с моите деца и да се боря за тяхното бъдеще. Всеки дарен лев е крачка към възстановяването ми и към нов живот. От сърце ви благодаря за всяка помощ и за всяка молитва. Нека заедно да дадем шанс на една майка да остане с децата си и да им дари любовта и грижите, които те заслужават.

С благодарност и надежда, Евдокия