Да помогнем на Петя да пребори множествената склероза

БЛАГОДАРИМ НА ВСЕКИ ОТДЕЛИЛ ВРЕМЕТО И СРЕДСТВАТА СИ, ЗА ДА ЗАСТАНЕ ДО НАС! 

Получих заболяването преди 14 години след раждане. Трудно получих точната диагнозата заради всеобщите ѝ симптоми. Отне около 1 година прегледи във Варна, София и Пловдив. След потвърждаването на диагнозата ми, отне 3 години борба със Здравна каса за отпускането на медикаменти за намаляването на пристъпите на  болестта. Започнах лечение с Екставия (инжекции), но въпреки това пристъпите не спираха. Посещавах Барокамера в продължение на години. Допряхме до лечение с Джеления (първото хапче за множествена склероза) от което ми се увреди черния дроб (токсините ми бяха 480, при норма 40 – пазя всички изследвания - ГГТ ). Бях първата одобрена за лечение във Варна с Мавенклад (таблетки).За тези 14 години съм лежала над 30 пъти в болница, лекувана с Метилпреднизолон (венозно). След всяко вливане се възстановявах по 3 седмици. Приемах Фамприра – отново без резултат. От 3 години не приемам медикаменти. През тези години пробвах и други методи за лечение (обиколки по камъни, баби, лечителки, храмове). Единственето лечение, което открих, носещо резултати на хора с моята диагноза е в Москва със собствени стволови клетки и химеотерапия. Гарантира се 90-95% успеваемост възвръщането на двигателната система. Болестта засегна най-мнгого краката ми. Непосилно ми е да измина 100м. От година ползвам ролатор (проходилка). След прекаран Ковид (преди 5 месеца) не мога да се възстановя до старото ми състояние. По време на Ковида, краката ми бяха в пълна парализа, все едно ги няма. Когато вървя, нямам контрол над краката. Не ги управлявам аз (често се преплитат) а ходенето е „суркане“ по пътя. Желая да вървя. Желая да изляза веднъж сама. Желая да „стъпвам“, а не да се „влача“. Желая да мога да стоя права повече от 5 минути и да извършвам ежедневните си нужди без помощта на семейството ми.Желая да излизам не само по лекари(понеже не издържам и мога единствено да стоя някъде седнала). Желая да бъда майка излизаща със сина си, без да трябва той да „носи“. Благодаря на всички, които вече се включиха и помогнаха. Благодаря на всички, които ще го направят. Ще дам всичко от себе си, за да стигна до лечение, което не мислих дори,  че съществува. Ще вървя! 
БЛАГОДАРЯ ВИ.