Вече загубих едно дете. Помогнете ми да спася другото!

Вече загубих едно дете. Моля, помогнете ми да спася другото.

Преди девет месеца погребах сина си, само на 35 години. Болка, която няма име и не отминава. Човек не я преодолява, просто се учи да живее с нея ден за ден.

Но ударите в нашето семейство започнаха още по-рано. През 2024 година преживях първия шок, когато чух диагнозата на дъщеря ми – рак на шийката на матката, трети стадий. Светът ми спря. Почвата под краката ми изчезна. Ужасът да чуеш такава диагноза за детето си, което е в разцвета на младостта, не може да се опише. Това е страх, който не ти дава да дишаш.

Докато се борехме с нейното лечение, докато се молехме и вярвахме, че ще успеем, съдбата внезапно отне сина ми. Загуба, която разкъса сърцето ми.

След тежкото лечение на Роси в България повярвахме, че сме победили. Но осемнадесет месеца по-късно ракът се завърна с метастази, в момент, когато тя все още носеше болката от загубата на брат си.

Оттогава живея между ужас и мъка. Днес цялата ми сила е събрана в една единствена посока – да спася дъщеря си.

Тя е на 34 години. Млада, с мечти, с планове и с огромно желание за живот. Тя е единствената ми светлина в момента. Мечтае да има семейство, мечтае да осинови дете, мечтае да даде любов и смисъл. Животът е пред нея и тя тепърва трябва да го изживее.

След много лутане избрахме лечение в Турция. Премина през тежки терапии – химиотерапия, имунотерапия, интервенции и поставяне на стент. Лечението дава добър ефект и ни дава реален шанс.

Но лекарите са категорични. Необходима е спешна операция и то в много кратък срок. Трябва да се използва настоящият добър ефект от терапията, за да има максимален шанс. Това е точният медицински момент. Операцията ще бъде сложна и ще изисква дълъг болничен престой.

Същевременно сме предупредени, че по време на операцията може да се наложи участието на специалисти от урология, сърдечно-съдова хирургия, ортопедия или други отделения, което може да доведе до допълнително оскъпяване. Всяко забавяне може да коства живота ѝ.

След операцията лечението ще продължи поне още година. А тя е силна, не спира да се усмихва и ние вярваме в нея.

Но тук идва и нашето безсилие. Изчерпахме всичко, което имахме – спестявания, заеми, помощ от близки. Всички средства са изразходвани в борбата досега. Нямаме повече финансови възможности, но имаме надежда и вяра в доброто у хората.

Моля ви от сърце, помогнете ми да спася детето си. Няма по-голям страх за една майка от това да загуби и второто си дете. Всяко дарение е шанс за живот. Всяко споделяне е подкрепа. Всяка подадена ръка е надежда.

Моля ви, помогнете ми да запазя единствената светлина, която ми остана.