"Всички момичета": Помогнете ни да завършим независимия ни филм

"Всички момичета": независим български филм, който има нужда от подкрепа, за да бъде завършен.

За какво се разказва във "Всички момичета"?

Две най-добри приятелки от детството стигат до обречения край на приятелството си след тежка трагедия в дискотека в България.

Всички момичета е игрален пълнометражен филм за израстването, чието действие се развива през 2007 г. в гр. София, веднага след присъединяването на България към Европейския съюз. Историята следва група млади приятели на възраст 19–25 години от краен квартал в София. Те се опитват да направят избора за своето бъдеще в трудната действителност на едно общество в Преход.

В центъра на историята са Александра и Никол – две най-добри приятелки от детството, които постепенно се отчуждават. Александра ще замине да следва в университет в чужбина. Никол остава в квартала, в живот, белязан от бедност, нестабилно семейство, зависимост от наркотици и усещане за едно предопределено бъдеще. Тяхното приятелство е обтегнато, готово да се скъса всеки момент под натиска на натрупана неприязън, разочарование, завист и страх от промяната.

Групата приятели искат да прекарат един последен купон в нощта преди Александра да замине и се подготвят за вечерта, запътили се към любимия им нощен клуб "Морфин" - заведение с подземен вход.

Филмът съчетава класическа естетика на тийн-драма от 2000-те години. Цели да разкаже история за травмата, причинена от общественото безхаберие и институционален провал, но и за крехката надежда на онези, които оцеляват отвъд нея. Проектът носи силен потенциал за фестивали и международни партньорства, особено в контекста на Източна Европа и Балканите, където подобни трагедии продължават да бележат цели поколения до ден днешен.

Мисията на проекта:

Трагедията в дискотеката в нашия филм е силно вдъхновена от случая в дискотека „Индиго“ в края на 2001 г. Но филмът ни не е документален разказ, не е разследване и не е реквием. Не споменава истински имена, името на клуба е различно, също и годината, в която се развива действието. Не експлоатира болката от загубата, а ѝ отдава нужното уважение. Следователно, няма да разиграваме случилото се в дискотеката на екран. Не сме били там и никога няма да разберем какво е било. 

Нашият проект има две каузи – първата е да припомни 25-годишнината от тази трагедия през 2026-та, което няма да се случи с една обикновена обществена кампания; трябва ни културно събитие – затова е и филмът.

Втората е да бъде възстановен този паметник в оригиналния му вид – с всичките позлатени листа, които последно са били откраднати и продадени за скрап през 2010 г. – чрез средства , заделени от разпространението на филма по кината. По този въпрос сме започналали разговори със Столична община, които са отворени да ни помогнат, с каквото могат.

Отделно планираме и специални събития за младежи над 16-годишна възраст, в които да обсъдим темите във филма за израстването, загубата и изборът, който правим за нашето бъдеще в България. Проведохме среща в Министерството на младежта и спорта още през лятото на 2025г., за да обсъдим как те биха могли да ни помогнат с това.

От какво имаме нужда?

Филмът е наполовина заснет с лични средства и ресурси, а за да го завършим, ни трябват 15 000 евро. Това е малка сума за пълнометражна продукция, но огромна за независим проект като нашия.

Всеки дарител, който избере да не остане анонимен, ще получи специално признание в надписите на филма.

Вашата подкрепа ще ни позволи да завършим „Всички момичета“, да разкажем историята, която заслужава да бъде чута, и да покажем силата на истинското, независимо българско кино.

За какво ще отидат средствата?

За покриване на продукционни и пост-продукционни разходи по довършването на проекта - техника, локации, ресурси, транспорт.

Кой е нашият екип?

Актьорски състав: Владинелла Кацарска („София вкъщи“), Боряна Маноилова („Gomorrah”), Екатерина Лазаревска („Мамник“), Христина Джурова („Братя“), Волена Апостолова („Брилянтин“, „Гласът на България“), Ели Колева („Революция Z“, „Докато Ая спеше“), Мартин Петков („Братя“), Антъни Пенев, Денислав Маринчев, Румен Троев, които тепърва ще гледате по родните екрани и сцени, и още няколко познати имена, които няма да издаваме все още.

Асоциирани продуценти са: Коста Каракашян (с международни признания в независимото кино) и актрисата Владинелла Кацарска.

Асистент режисьори: Елица Бинева и Девина Василева.

Оператор: Веселин Менкаджиев.

Сценарист, продуцент и главен ръководител на проекта съм аз - Бояна Авджиева. Участвам и като актриса в една от ролите.

Целият екип е съставен от свежи и млади лица с талант и желание да дадат своя принос в българската култура и кино.

Коя съм аз?

Казвам се Бояна Авджиева – актриса по образование. Завърших НАТФИЗ, а после престижния Lee Strasberg Theatre & Film Institute в Лос Анджелис, като първата българка, спечелила пълна стипендия за едногодишно обучение в театър и кино. Там имах възможността да се уча и на кино продукция от опитни професионалисти в индустрията. Реших да се върна в България, за да разкажа история, която ми е близка, лична и важна.

Трагедията в дискотека "Индиго" през 2001г. беше първият ми сблъсък с усещането за обществена несправедливост. Бях на шест. В същата година светът престана да бъде такъв, какъвто го познавахме, след 11 септември. В Америка паметта се пази. Тук забравихме. 

Баща ми, журналистът Александър Авджиев, ме е научил, че историите, които забравяме, се повтарят. Затова написах този сценарий – не за да търся виновни и не за да съдя. 

В Щатите разбрах, че изкуството не е просто за забавление – то може и да лекува. И точно там, далеч от дома, осъзнах, че имам нужда да говоря именно за това.

Мислех, че тази трагедия ще остане само в сценария ми. Не очаквах, че година след написването му, през 2025-та в Кочани, Северна Македония, тя отново ще се повтори. А наскоро, в навечерието на 2026-та, се случи и в Швейцария. Цената за безхаберието и корупцията плащат младите – с бъдещето си.

Имаме ли партньори?

Към настоящия етап от развитието на проекта, в който стартираме дарителската кампания (януари 2026), проектът се движи самостоятелно, с личен ресурс и средства, без финансиране от държавни или частни институции.

Не сме против това, но проектът ни не съответства по критериите за допустимост на повечето държавни програми, особено такива, които дават финансиране само за пред-продукция и продукция. Тъй като вече сме започнали процеса по продукция самостоятелно, не можем да кандидастваме за пълно финансиране по някоя от тях. Това не означава, че изключваме възможността да кандидастваме по програми, които подпомагат филмово разпространение.

Но ние трябва да довършим проекта, за да стигнем до неговото разпространение.

Чрез Вашата подкрепа, ще дадем положителен пример как независимото кино в България може да се създава и развива с помощта на своята публика, особено когато темата я кара да се чувства съпричастна и ангажирана.

Благодаря Ви за вниманието!

Бояна Авджиева